София. Великден е най-богатият на смисъл и ценности празник, той ни кара да се обърнем към природата. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН по повод отбелязването на Великден. „Аз благодаря на вашата медия за този интерес към нашата наука, защото вие с упорство припомняте традициите и тяхното развитие във времето. Хубаво е да се познават традициите, защото те са свързани с ценностите, а Великден е може би най-богатият на смисъл и ценности празник, защото на първо време ни кара да се обърнем към природата и да обогатим своите познания за нея чрез красотата на празника“, посочи тя. „Този празник е пролетен, възкръсва природата, дърветата, всичко около нас цъфти и е прекрасно, и тогава разбираме колко красива е нашата планета, дори когато сме забравили да виждаме красотата“, допълни доц. Банкова. По думите й другата ценност на празника е свързана с възможността да посрещнем Възкресение заедно с нашите християнски братя. Според нея това ни кара да споделяме вярата, религията, добродетелите, морала. „Великият пост преди това също е послание затова да се обърнем към себе си, към своя вътрешен свят, да потърсим смирение, покаяние и съгласие със самите себе си. Неслучайно от край време Разпети петък е ден, в който традиционната култура забранява да се говори високо, забранява всякакви караници, защото човек трябва да бъде в съгласие със себе си. Това е празник, който ни кара да се обърнем към другите около нас, да се опитаме да им окажем помощ“, изтъкна още етнологът. „Това, което според мен като етнолог е важно, независимо дали се придържаме към българската народна традиция, католицизма, източното православие, протестантските деноминации. Ценностите са общи. Вглеждането и смирението в самия себе си, търсенето на красотата във възраждащата се природа, споделянето на празника с любов и желание да помогнем на ближния. Нещо толкова срещано у нас“, коментира доц. Банкова. По думите й на Великден ние трябва да спазим йерархията и да поздравим своите възрастни родители, кумовете ни, по-големите ни братя и сестри. „Тази приемственост, отиваш на трапезата, по стара българска традиция носиш нещо вкусно за хапване, козунакът, който си направил или някакво друго ястие. Трапезата е винаги богата. На нея има обредни хлябове, червено вино, прекрасни боядисани яйца, вкусно агнешко месо. Тази споделена храна, обсипана с ценностите, любовта, мира и разбирателството, прави един ден велик ден“, добави още доц. Банкова.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”