„В българската история във взаимоотношенията между монарха и висшето военно ръководство не винаги негативите се развиват на чисто принципна основа. Те са плод често на лични взаимоотношения, градени много години наред и развиващи се при определена политическа и военна ситуация. Много са примерите в нашата история и тук има нещо от тях. Още, когато Батенберг е леко колеблив по отношение на Съединението, сe натрупва един известен негатив към него сред част от офицерството. По-скоро в някаква степен интерпретираното в историческата наука негово желание да бъде отстъпено и София да бъде защитавана, с желанието на голяма част от българските офицери да бъде направена силно укрепена линия при Сливница и тя да бъде защитавана, довежда до тези мнения, съществуващи в пространството, че между него и между част от офицерите има конфликт. По-скоро в някаква степен кръгът офицери около Атанас Бендерев, по-скоро има проблем с княз Александър I“, разказа доц. Пенкова.
По думите ѝ онази част от офицерството, на която Русия шепне на ушенце, е в голяма степен в основата на преврата на 8 срещу 9 август 1886 г. и в принуждаването му да подпише документите за абдикацията. „Пак армията е тази, която го връща, но трезвата политическа мисъл на Стамболов предрешава нещата. Връщайки се тук, Батенберг отново пита Русия, за да му каже тя дава ли му короната или не. Едно нещо, заради което не би могъл да си спечели адмирации. Не че това щеше да реши оставането му на българския престол в бъдеще“, каза още доц. Пенкова.
Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
