София. Боядисването на яйца е много древно, останки от подобни практики са намирани от времето на палеолита в Южна Африка. Това каза доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) към Българската академия на науките (БАН), в интервю за Агенция „Фокус“ за техниките за боядисване на яйца на старите българи. „По-късно в древен Египет яйцето също изглежда е било почитано като извор на живота и от щраусови яйца са били изработвани съдчета, които са съхранявали благовонни масла в гробниците. Били са използвани като гробен инвентар, като символ на отвъдното и задгробния живот. Също така такива вярвания са споделяли и финикийците. По-нататък вече в Средновековието след възприемането на християнството от много народи в Европа има находки от боядисани в червено или от допълнително изрисувани яйца в погребения от 11, 12 и 13 век. Това е така в България, Украйна, в Полша, в Унгария. Там има такива находки. Ние сме сигурни, че през това време тази традиция е много добре застъпена“, обясни етнологът. По думите й днес яйцето участва в празничната обредност, защото е символ на живота. „Точно като такъв го възприема християнството и го включва в своята догматика. Там то става символ на Възкресението, т.е. на вечния живот, на непрекъснатото преминаване на живота в смъртта и после пак в живота. Това е просто две страни на едно и също нещо. Яйцето е символ и на отвъдния свят, на прераждането и на живота след смъртта“, допълни доц. Ракшиева.
Деница КИТАНОВА