София. Част от орнаментиката на великденските яйца е свързана с християнството, а друга с българската шевица. Това каза доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) към Българската академия на науките (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ за техниките за боядисване на яйца на старите българи. По думите й върху великденските яйца се изписват кръстове, които имат най-разнообразни форми. „Много често формата на кръста някак се преплита с различни растителни орнаменти. Самият кръст представлява няколко клонки, които имат цветове. Върху великденските яйца нашите баби и прабаби са изобразявали и много други неща: растителност, петел като символ на светлината и деня, на доброто, на плодовитостта, житен клас също като символ на плодородието“, посочи тя. „Изобразявали са различни видове птици, в Етрополе например има един много типичен за там мотив. От едната страна изобразяват петле, а от другата бърдуче“, допълни етнологът. По думите й в Чепинската котловина яйцата са покрити с безкрайни плетеници от разцъфнали клонки. „Едно време в Самоковско сред тези плетеници е можело да се видят риби, птици и по това може да се съди, че всъщност е представлявало условно изображение на световното дърво. Там в корените му или под него живеят рибите и подземните същества, по клоните са птиците. Световното дърво ни ориентира за това какъв трябва да бъде порядъкът в света: кой е горният и кой долният свят. По-късно в по-модерните времена пак в Самоковско това изображение на световното дърво вече се трансформира с един орнамент – цъфнало цвете в саксия“, обясни доц. Ракшиева и уточни, че рибата е един от любимите символи, който е християнски. „Безкрайна е орнаментиката върху великденските яйца и в нея се преплитат и двата вида мотиви: и чисто религиозните и много такива, които си кореспондират с везбата върху ризите на жените, в някои елементи от българската народна шевица, с различни украси, които жените са видели по керамични изделия, по дърворезби“, каза още етнологът.
Деница КИТАНОВА