„Трябва да знаем истинските мотиви от македонската страна. Защо точно тази дата 7 октомври е предложена, когато костите на Гоце Делчев са пренесени в Скопие. Дали това е някакъв опит да се търси нещо, което да обединява по някакъв начин личността или това наистина е провокация, направена с ясната цел, че България няма да приеме това предложение“, коментира доц. Китанов. Той обясни, че много често в политиката се правят точно такива стъпки, които много добре могат да прогнозират стъпката на отсрещната страна. По думите повод за подобна крачка от македонска страна може да бъде желанието на съседката ни да стовари вината върху страната ни, в случай че не получи дата за преговори за присъединяване към ЕС и трябва да се търси някаква външна причина за това.
„Ако това е направено с ясното съзнание, че не е провокация и е разбирано като някаква обща дата, също не говори добре за македонската страна, тъй като това означава, че липсва все още една категорична, историческа, обективна оценка и преоценка на тоталитарното минало в тази държава“, каза доц. Китанов. Според него въпросът е особен, защото българското общество окончателно е създало свои представи и оценка за така наречения тоталитарен период от развитието на държавата. „Такава оценка в Македония не е направена. Трябва да се има предвид, че страната не е минала през катарзиса на преоценка и преосмисляне на нейното комунистическо минало“, коментира той. По думите му, ако за нас предаването на костите на Гоце Делчев на Скопие от страна на българската власт е подчинение на някакви коминтерновски постановки и се определя като предателство към българската нация, в Македония това не се разбира като нещо погрешно.
Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
