Един месец след като президентът на венецуелското национално събрание Хуан Гуайдо заяви, че поема поста на венецуелски президент, който понастоящем се държи от Николас Мадуро, политическата криза на страната остава далеч от приключилото. Напрежението ескалира до такава степен, че пълномащабна гражданска война - на пръв поглед неправдоподобен сценарий преди няколко седмици - вече става все по-възможна.
Най-малко четирима души загинаха, а стотици бяха ранени при сблъсъци на границата на Венецуела на 23 и 24 февруари, когато правителствените сили откриха огън при опит от опозицията да внесе конвои с помощ в страната.
Режимът на Мадуро е авторитарен, милитаризиран и готов да убива цивилни, за да поддържа властта. Обществото е горчиво разделено между революционерите, вдъхновени от Уго Чавес, предшественика на Мадуро, и голяма и огорчена опозиция. Всяка страна презира другата. Въпросът следователно е сложен и практичен: какво да направим, за да помогнем на Венецуела да избегне гражданската война и да премине към мирно и демократично бъдеще?
По отношение на това голямо предизвикателство администрацията на американския президент Доналд Тръмп е направила сериозни грешки. Когато САЩ - заедно с група от латиноамерикански държави - избраха да признаят Гуайдо за президент на Венецуела и забраниха търговията с петрол с правителството на Мадуро, администрацията на Тръмп залагаше, че натискът ще бъде достатъчен, за да свали режима.
Както каза бившият високопоставен американски служител на Wall Street Journal, "те смятаха, че това е 24-часова операция."
Този вид грешки в изчисленията е от преди времето на Тръмп. В средата на 2011 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама и тогавашният американски държавен секретар Хилъри Клинтън обявиха, че сирийският президент Башар Асад трябва да се оттегли. По същия начин през 2003 г. тогавашният президент на САЩ Джордж Буш обяви "Мисията изпълнена" малко след американската инвазия в Ирак. Всички тези случаи отразяват арогантността на суперсила, която многократно пренебрегва местните реалности.
Способността на Мадуро да издържи на силен натиск от страна на САЩ не е изненада за близките наблюдатели на процесите във Венецуела. Централизираните структури за командване и контрол на военното разузнаване, както и личните интереси на висшите офицери, които контролират основните части на икономиката, правят твърде малко вероятно армията да се обърне срещу Мадуро. Провокацията на САЩ може да създаде разцепление между военните командири и по-младшите офицери, но това само ще направи по-вероятно навлизането в кървава гражданска война. Към днешна дата сред висшите офицери не е имало избягали с пряк контрол над войските.
Изправени пред перспективата, че промяната на режима няма да настъпи бързо, администрацията на Тръмп и някои части от опозицията на Венецуела започнаха сериозно да обмислят военни действия. Отново като език, използван неотдавна в речта на Тръмп, Гуайдо на 23 февруари пише, че той ще поиска официално от международната общност да „запази всички възможности“.
По същия начин американският сенатор Марко Рубио, който действа като самоназначил се гуру на Тръмп за Венецуела, предупреди в социалната мрежа „Туитър“, че действията на Мадуро са отворили вратата за „многостранни действия, които не са били на масата само преди 24 часа“.
Всъщност, тези идеи изглежда са били в ума на Тръмп за известно време. Както бившият действащ директор на ФБР Андрю Маккейб разкри наскоро в книгата си "Заплахата", Тръмп заяви на среща през 2017 г., че смята, че САЩ трябва да водят война с Венецуела.
Маккейб цитира Тръмп, като казва: "Те имат целия този петрол и са точно в задния ни двор"
Американските военни интервенции не се ръководят само от икономически и бизнес интереси. Да бъдеш твърд срещу Мадуро е също много популярно сред многобройните кубинско-американски и венецуелско-американски избиратели в Флорида, където са избирателите на Рубио и където ще бъде ключово бойно поле на президентските избори през следващата година.
Защитниците на американската военна интервенция редовно цитират случаите с Панама и Гренада като прецедент за бърза промяна на режима, водена от САЩ. За разлика от тези две страни, Венецуела има добре въоръжена армия от над 100 000 войници. Разбира се, САЩ биха могли да победят венецуелската армия, но не е нужно да бъдем слепи за зверствата на авторитарните режими, за да разберем, че както често се случваше в американските войни в Близкия изток, опитите за сваляне на такива режими често свършват с катастрофа.
Дори и без военна намеса, американските политики за санкции, ако бъдат поддържани, ще създадат глад. Като прекъсва търговията с петрол на Венецуела със САЩ и заплашва да санкционира фирми извън САЩ, които правят бизнес с държавната петролна компания на Венецуела, администрацията на Тръмп е създала един от най-наказателните режими на икономически санкции в близката история. Но вместо да провокира преврат, икономическото изолиране на държава, която се храни със своите приходи от износ на петрол, може да доведе до масов глад.
Съседите на Венецуела и световните лидери трябва да оставят настрана военната опция на САЩ. Венецуела се нуждае от посредничество, водещо до нови избори, а не до войни. Необходимо е също така спешен, временен период на политическо примирие през тази година, за да се сложи край на опустошителната хиперинфлация, да се възстановят потоците на хранителни продукти и лекарства и да се възстановят избирателните списъци и институции за мирни и надеждни избори през следващата година.
Прагматичният подход може да включва сегашното правителство да продължи да контролира армията, докато технократите, подкрепени от опозицията, поемат контрола над финансите, централната банка, планирането, хуманитарната помощ, здравните услуги и външните работи. И двете страни биха се съгласили на график за национални избори следващата година и за международно наблюдавана демилитаризация на ежедневието, с възстановяване на граждански и политически права и физическа сигурност в нацията.
Съветът за сигурност на ООН трябва да наблюдава подобно решение. Глава VII от Устава на ООН дава на съвета мандат да „установи наличието на всяка заплаха за мира, нарушаването на мира или акта на агресия“ и да предприеме действия за „възстановяване на международния мир и сигурност“.
Съветът е и правилното прагматично място, тъй като САЩ, Китай и Русия имат финансови и политически интереси за намиране на мирно решение във Венецуела. И трите страни биха могли лесно да се съгласят на път към изборите през следващата година. Окуражаващо е, че папа Франциск и правителствата на Мексико и Уругвай също са предложили да спомогнат за улесняване на посредничеството, за да намерят мирен път напред.
Тръмп и други американски лидери казват, че времето за преговори е изтекло. Те вярват в кратка, бърза война, ако е необходимо. Световните лидери - и най-вече в страните от Латинска Америка - трябва да отворят очите си за рисковете от опустошителна война, която може да продължи години и да се разпространи широко.
Превод и редакция: Юлиян Марков
