Следва текстът – без редакторска намеса:
Имаме две независими държави… И двама „президенти”…
Едната е съседката ни Сирия: С президент Башар Асад.
Другата е южноамериканската Боливарска Република Венецуела: С президент Николас Мадуро.
Едната е с типичен близкоизточен светски едноличен режим.
Другата е също типичен латиноамерикански едноличен режим, който очевидно е прекъснал опита за прилагане на демокрацията.
Едната не е водила важна борба и война за независимост и демокрация; с изключение на някои дребни неразбирателства.
Другата е водила битки и за независимост и за демокрация; чак след това насила се е превърнала в едноличен режим.
***
Всяка една от двете страни изпитва намесата от страна на САЩ. Политическата власт в Турция обаче следва по принцип различно поведение; независимо от общите сходни черти на тези два случая.
Управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се намесва във вътрешните работи на Сирия; и то заедно със САЩ. Противопоставя се на тамошния президент Башар Асад; реално се сражава на терен в Сирия.
Същата тази власт шумно се противопоставя на намесата на САЩ във вътрешните работи на Венецуела с лозунгите: „Действия срещу законно избран президент!”, „Не на империалистическата намеса във Венецуела!”.
Това противоречие веднага е направило впечатление на един от лидерите на Добрата партия – проф. Юмит Йоздаг. Ето какво е неговото мнение:
„Говорителят на ПСР Йомер Челик заявява: „Никоя държава не може да назначава президента на друга държава.”. Много е прав. Добре, г-н Йомер Челик, а вие защо се опитвате да назначите друг президент на мястото на сегашния държавен глава в Сирия Башар Асад? Защо създавате една нова „национална” армия, която да замени сегашната официална сирийска армия?”.
***
Последната хумористична констатация на тема бързо променящата се външна политика на управлението на Ердоган/ПСР е следната:
„След известно време „Кръвният брат Асад” се превърна в „Предателят Асад”. Да си пожелаем, че пак след известно време „Мадуро” няма да се превърне в „Мадара” (буквален превод – „Кофти човек”; а може да се подразбира и така – „Досегашният приятел, изпаднал в кофти положение” – бел. на „Фокус”)!”.
Превод и редакция: Георги Димов
