Агенция „Фокус” публикува текста, без редакторска намеса:
Грубата „картинка” в оценките за приютилите се, влезли нелегално, или пък изселили се в Турция, близо 4 милиона сирийци е следната:
1. На тези, които гледат на проблема индивидуално и емоционално: Тази прослойка включва онези, които са както социално, така и емоционално настроени въобще към хора, изпаднали в положението на „жертва”; на „потърпевши”. Казват си и ни казват - какво да правим; горките хора са изпаднали в това състояние, длъжни сме да им помогнем. Буквално гледат на тях като на свои гладни съседи.
2. На онези, които оценяват въпроса от обществена (и разумна) гледна точка:
а/ Задават си въпроса как и от страна на кои кръгове е започнал този процес;
б/ Разсъждават и оценяват какви ще бъдат поледиците в бъдеще, които ще се прибавят към днешните проблеми на Турция във вътрешната икономика, в социалната сфера, в политическата област, в културата. Замислят се за стопанските, социалните и политическите „фактури” на това население, което утре ще достигне една огромна, критична маса. Правят си сметката за една "алтернативна цена"; оценяват взетите мерки от други държави в света – демократични и „съвременни в същността си”; гледат на проблема дългосрочно. Извеждат на преден план националните интереси, благоденствието, социалната справедливост, вътрешните баланси на обществото, и на държавата.
3. Кръговете, които гледат на проблема от прозореца на своята собствена власт (монтирана на мястото на демокрацията в Турция); през призмата на интересите на техните фронтове, сектори и фирми; от гледна точка на религиозните секти с допуск до властта – това е една прекрасна „възможност”:
а/ Някои политици гледат на сирийците като „потенциални гласоподаватели”; оценяват ги буквално в качеството си „щастливци” и „използвачи”, открили неочаквано нефт в своя заден двор.;
б/ Някои бизнес среди и частни фирми ги оценяват като „евтина работна сила”; като „лост и елемент на сивата икономика”, като „материал за нелицеприятни дейности под масата”.;
в/ Някои религиозни кръгове пък гледат на сирийците като „допълнителен човешки материал, който могат да използват на безценица в своите среди и затворени общества”.;
г/ За мафията, която е оцапана с мръсни сделки (от контрабандата на наркотици до трафика на хора и от сексуалната експлоатация на жени до търговията с човешки органи), проблемът със сирийците в Турция е възможност за „един нов терен за действие.”.
4. Средите, които имат планове за разделяне на Турция и създаване на федеративно управление, искат да използват сирийците като „допълнителен елемент и аргумент в своите проекти за създаване на Кюрдистан; да цакат с картата на сирийците в Турция.”.
Утрешната бомба с часовников механизъм
Ако в рамките на няколко години от сегашните 4 милиона сирийци в Турция 80% - или по-добре 90% - не се върнат в тяхната страна, с голяма доза вероятност ще възникнат следните проблеми:
1. В големите градове като Истанбул, Измир, Мерсин, Адана, както и в другите населени места покрай границата със Сирия, процесът на социални, политически и културни промени ще почне да действа против Турция. Може да бъде наблюдаван „регионален сепаратизъм и капсулиране” и остри противоречия – от образователната сфера, до деловия живот и местното управление.
При тази обстановка към плановете и политиката на световния империализъм спрямо Турция още от 80-те години на миналия век чрез машата „Кюрдска работническа партия (ПКК) – Религиозни секти (в момента най-актуална е „Терористичната организация на гюленистите” - ФЕТО)”, услужливо ще се прибави и „сирийското направление”.
Към използвания от империалистите кюрдски национализъм, сега ще се присламчи и „арабският национализъм” в Турция. Ще бъде поискано успоредно и едновременно към стълба на партньорството ПКК-ФЕТО, да се присъедини и „арабското направление”. Отгоре на това, за разлика от сегашната ситуация вътре в ПКК, това направление ще имплантира, ще зарази организацията; ще я направи ортак с „крайния религиозен радикализъм.”.
2. Официално не се знае колко точно са привържениците на ДАЕШ сред 4-те милиона сирийци в Турция. Според някои сериозни източници обаче, тези джихадисти са доста много. От тази гледна точка, успоредно с бързо нарастващото сирийско население в страната ни, „ще може да се създаде обстановка, регулярно подхранваща терористичния потенциал”. От гледна точка на бъдещето на Турция, това е много голяма терористична заплаха.
3. Икономическата и социалната „фактура” ще се увеличи в геометрична прогресия:
а/ Страната ни изживява сериозни икономически проблеми, а ще бъде принудена да изразходва и значителни финансови средства от собствения си бюджет, за да посрещне нуждите от жилище, храна, здравеопазване, образование на милиони сирийци. Всеки изразходван милиард турски лири ще бъде взет от джоба на турския народ. А това означава още по-голям дефицит в държавния бюджет, който и без това традиционно е на голям минус.
б/ Безработицата в Турция, който и без това е доста висока, благодарение на сирийците ще достигне извънредно високи стойности.
4. Въпросителните около самата ни идентичност, при която в момента живеем в някакво приемливо национално единение, ще се задълбочат още повече. Структурата на обществото „ще се преплъзне към едни нови и привнесени арабски характеристики”. Благодарение на това, Турция още повече ще е доближи до групата на антидемократичните арабски страни.
От гледна точка на националните ни интереси и на нашата демокрация, обратното връщане на огромната маса сирийци от Турия в тяхната страна, има изключително важно значение. Единственият начин тази бомба с часовников механизъм да бъде извадено от Турция, минава през споразумяване на Анкара с Дамаск. Ако не успеем да го постигнем, това означава че продължаваме да държим в ръцете си тази бомба със закъснител, въпреки осъзнатата огромна заплаха.
Крайно време е да събудим и да осъзнаем реалностите.
Превод и редакция: Георги Димов
