Агенция „Фокус” публикува журналистическия материал – без редакторска намеса:
Турско-американските отношения приличат на „шотландски душ”: водата е до точката не кипене и изведнъж става ледено студена. Особено по въпроса за обстановката в Сирия, Анкара и Вашингтон не само взаимно се дебнат и обвиняват, но и се отмятат от предишни техни изявления и позиции. Това действително затруднява да се разбере каква е истината.
Обаче като един добър играч в отбрана, не трябва да отделяте окото си от топката и да не се хващате на евтини трикове и финтове; в случая – да не преглъщате безкритично всяка оферта и представяне.
В общи линии ситуацията може да се резюмира по следния начин:
Вече стана съвсем ясен сблъсъкът на основните интереси между Турция и сегашната американска администрация на Доналд Тръмп. Официален Вашингтон отрито оповести, че е привърженик на промяната на границите в района; че успоредно с Израел иска да си създаде едни нов стратегически ортак – и то на по-евтина цена; че за реализацията на това намерение няма да се откаже от сепаратистки и терористични организации; че няма да си затваря очите и няма да позволи те да бъдат дори и само лекичко „докосвани”.
От една страна Тръмп показва тоягата; а от друга – предлага „зона за сигурност”, за да не получава по-големи критики от Турция. Очевидно е обаче, че в тази „зона за сигурност” ще бъдат взети под завоалирана американска закрила терористични сили, които са ни много добре познати от близкото минало.
***
При това положение пред Анкара има две възможности:
1. Или да се разбере с Русия и с Иран в рамките на процеса от Астана и в хармония с тях да действа и да подпомага процеса за запазване на териториалната цялост на Сирия; като същевременно пресича инициативата на САЩ за внедряване на Отрядите за народна самозащита (ОНС) на Партията на демократичното единство (ПДЕ) и в Северен Ирак.
2. Или да пее песнички за уважение към териториалната цялост на сегашната лишена от съдържание Сирия, както по този начин реже клона, на който стои; в изпълнение на политиката на САЩ в района.
Войнствените изявления, че една нощ изненадващо ще влезем с армията в Сирия, останали от много по-предишни военни времена, показват само едно: Анкара все още не си е изяснила позициите и подава сигнали, които ни карат дълбоко да се замислим.
Същността на проблема е: Под чии военен контрол ще бъде опустошения район източно от река Ефрат на самата граница с Турция, след военното изтегляне на САЩ? В изпълнение и по смисъла на уважението към териториалната цялост на Сирия, това би трябвало да бъдат официалните държавни органи на Сирия, т.е. въоръжените сили на президента Башар Асад.
Известно е, че актьорите в процеса от Астана, сред които е и Турция – Русия и Иран, подкрепят по тази тема това законно искане на Башар Асад.
От публикуваната на 7 януари в New York Times статия, подписана от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, става ясно че Анкара не е на подобно мнение. Подразбира се, че Турция няма намерение да предостави на Башар Асад контрола в района, което ни кара дълбоко да се замислим.
Ако се реализират тези намерения, с които очевидно днешна Анкара се е ангажирала; тогава съществува много голяма вероятност след серия събития, в съвсем близко време Анкара да изпадне до положението на неразделна част от големия план на САЩ в района.
Ако се осъществи тази вероятност, на дневен ред много сериозно ще изникне проблемът за оцеляването на страната – буквално на фронтови език, при сегашното управление на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган. Държавата ни ще бъде подложена на една много голяма заплаха.
***
Тогава всичките тази показни изявления за решителност, ще създадат обстановката на комични и жалки изпълнения.
При това положение ще видим, че анонсите и препратките от страна на ПСР и на подкрепящата я Партия на националистическото движение (ПНД) към Войната ни за независимост, не са истински и не кореспондират на декларациите им за решителност.
Да, вярно е, при сегашните условия може да се наложи провеждането на една нова Война за независимост. Само че къде е един Мустафа Кемал Ататюрк, който може да я осъществи и го е доказал; къде е предишният героичен и храбър Меджлис на Ататюрк?...
Нека да не забравяме и това; общества, които потребяват повече отколкото произвеждат, просто няма как бъдат убедителни и да им се чуват звучните стонове за някаква независимост.
Впрочем, по тази тема президентът на САЩ Доналд Тръмп на два пъти бръкна в раната. Не иден път, а на два пъти обяви, че ще срине икономически Турция; и то с маниер, който няма как да се хареса на никого.
В действителност, днешната икономическа структура и положение в Турция не са подходящи не само за една нова Война за независимост; те просто не съответстват на воденето на една що-годе национална политика.
С манталитета на ПСР да се потребява повече отколкото е произведено, а и с претъпканите затвори с представители на патриотичната интелигенция, борещи се за свобода; днес категорично не може да бъде „произведено” решение за независимостта, за оцеляването и за спасяването на Турция.
