Москва. Понастоящем политиката на Сърбия около Косово и Метохия навлезе в доста странна фаза на „разкрачване” между очакванията на дипломатите от западните страни, най-вече от Европейския съюз, и сръбската общественост. И двата компонента за много важни за стабилността на сръбските власти, която в еднаква степен се крепи от една страна на подкрепата на „еврофанатичния“ елит и западното дипломатическо ядро, а от друга – на подкрепата на евроскептичното и патриотично настроено население на Сърбия. С цел да се осигури непрекъсната подкрепа от двете страни, сръбските власти - преди всичко президентът Александър Вучич – през изминалите години „повишиха градуса“ и на двата фронта, правейки все повече и повече „безкомпромисни“ проевропейски и прозападни изказвания към едните и все по-силни патриотични изявления към другата страна, пише руското електронно издание EA Daily в материал, представен без редакторска намеса.
И ако в повечето актуални въпроси тези два вектора на сръбската политика могат да вървят добре заедно, косовският проблем, който е централен в сръбския политически живот, неминуемо довежда до очевидно абсурдни и противоречиви заявления на сръбските политици, които понякога в рамките на едно и също изявление към обществеността, ту се отказват от Косово с думите, че „тази битка вече е загубена“, ту се кълнат да защитават „суверенитета и неприкосновеността на територията на Сърбия“. Още по-лошо е това, че тези противоречиви позиции в голяма степен съответстват на сръбското обществено мнение: в зависимост от това, как е зададен въпросът, гражданите едновременно считат и че „Косово е загубено“, и че „в никакъв случай не трябва да бъде дадено на албанците“.
Президентът Вучич и външният министър Ивица Дачич са шампиони на този „бинарен“ (злите езици биха казали „биполярен“) подход към косовския въпрос, който е много подобен на политическата техника на „двоемислието“ от романа „1984“ на Джордж Оруел. Така президентът едновременно заявява, че “Сърбия вече няма и един метър в Косово” и че ще „защитава косовските сърби от всякакви опити за насилствено изгнание” от тази територия. В същото време Дачич с относителен успех провежда кампания за оттегляне на международните признания на Косово (към момента признанията си са оттеглили 13 държави, а с инициатива за изтегля нето му той вече е излязъл в няколко големи европейски страни), настоявайки за спазване на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, потвърждаваща суверенитета на Сърбия над Косово. И едновременно с това външният министър застава зад идеята, че „единственото дългосрочно решение“ за Косово е разделянето на провинцията на сръбска и албанска части.
Подобно на тях, сръбските политици заплашват населението, като казват, че „всички сърби ще напуснат Косово“, ако този проблем не бъде решен спешно (всъщност Косово е водещо в Европа по отношение на броя на емигриращите - поради катастрофалната икономическа ситуация албанците напускат региона с не по-малка интензивност от сърбите). Те твърдят, че проблемът с албанското малцинство ще стане актуален и в други части на страната, и в същото време се хвалят, че са успели да „спрат миграцията на сърби от Косово и да им осигурят достойни условия на живот“. Така в Сърбия наскоро се появи абсурдна ситуация: в деня, когато „полицията“ на Косово извърши масови арести на сърби в северната част на провинцията, сръбските политици нарекоха косовските „полицаи“ и „съдиите“ престъпници и терористи, а сръбският парламент прие доклада на Канцеларията за Косово и Метохия, в който се заявява, че „Брюкселското споразумение предоставя на сърбите в провинцията пълна правна защита пред косовските власти”.
Тези противоречия, за съжаление, много точно отразяват смущенията, които завладяха сръбското политическо пространство, и няма причина да се смята, че отношението на политическия елит към този въпрос ще се промени в близко бъдеще. Това е преди всичко защото атмосферата в Прищина е толкова влошена, че албанците в момента не са готови дори за такива решения на косовския въпрос, които очевидно са в тяхна полза и в ущърб на сърбите. От друга страна, само Съединените щати сега открито и активно лобират за спешното приключване на косовския въпрос: Европейският съюз е дезориентиран в тази област в същата степен като Сърбия.
„Възможността за разделяне на територията на Косово и Метохия се обсъжда в общественото пространство като един от възможните „компромисни варианти“ от повече от година, откакто „разграничението“ бе подкрепено от президента Вучич. Но за това време отношението на сърбите и албанците към този вариант само се влоши. В Прищина разделянето на територията е забранено чрез „парламентарна резолюция“, против него са всички партии на политическата сцена (включително главния спонсор на този вариант – президентът на Косово Хашим Тачи). В Сърбия патриотичната общественост (включително голяма част от избирателите на управляващата партия на Александър Вучич) са категорично против разделяне на Косово, което съответства на непреклонната позиция на Сръбската православна църква, която има голямо влияние над общественото мнение, когато става въпрос за Косово и Метохия.
Ако поне някои от тези фактори не се променят сериозно, в близко бъдеще не бива да очакваме конкретен напредък в преговорите между Белград и Прищина и в още по-малка степен „окончателно решение на косовския въпрос”. По-скоро ще се появят нови абсурдни и противоречиви изявления на политици и сериозна поляризация на сръбската общественост по този въпрос, което може да доведе до непредвидени събития в Косово, където Прищина вече е показала готовността си за необмислени и агресивни мерки спрямо сръбското население.
Автор: Никола Танасич, сътрудник на списание „Нова политическа мисъл“ (Белград)

Превод и редакция: Иван Христов