Инициатор на следващата политическа криза бе вече бившиятминистърът на отбраната и лидер на дясната националистическа партия „Независими гърци“ (АНЕЛ) Панос Каменос, младши коалиционен партньор на СИРИЗА.
Затова оставката на Камменос, заедно с шестима членове на партията, които също бяха част от правителството на Алексис Ципрас, доведе до разпадането на коалицията. От вторник Министерството на отбраната на Гърция се ръководи от началника на Генералния щаб, адмирал Евангелос Апостолакис.
Гърция пусна бариерата
Причината за оставката на Панос Каменос е неговото категорично несъгласие със споразумението, сключено през лятото на 2018 г. на брега на граничното на двете страни Преспанско езеро от премиерите на двете страни - Гърция и Македония - Алексис Ципрас и Зоран Заев.
„Проблемът е името на Македония, за която са дали живота си хиляди хора”, обясни Каменос мотивите си да напусне коалицията в рамките на неделната пресконференция. „Това не ми позволява да остана на министерския пост. Вече не подкрепям правителството, „Независими гърци“ си тръгват. Ще направим всичко възможно, за да не бъде утвърдено Преспанското споразумение в парламента“, увери Каменос.
Според това споразумение северната съседка на Гърция трябва да промени името си от „Република Македония” на „Република Северна Македония”. Промяната е чисто козметична. Добавянето на дума, подчертаваща географското местоположение на дадена страна, не променя същността й. Каменос, заедно с други гръцки националисти и между другото, не само с националисти, поиска термина „Македония“ да изчезне напълно от името на тази малка държава на Балканския полуостров, която до 1991 г. е била част от Югославия като една от шестте съюзни републики.
Повечето гърци смятат, че името «Македония" трябва да има само една териториална единица. Това, разбира се, е гръцката област Македония-Тракия, прославена от родения там преди около 2400 години Александър, който освен прозвището „Велик“ получава и прякора „македонски“. Седем десетилетия бяха необходими на Атина, първо от Белград, а после и от Скопие (столицата на Македония), за да замени името, но, разбира се, срещна категоричен отказ. Ситуацията се промени драматично, след като Македония получи независимост, когато страната реши да тръгне по западния път и да се присъедини към Европейския съюз и НАТО. Именно тук Гърция рядко използва правилото за вето, което гласи, че нито един от членовете на тези организации не трябва да се противопоставят на влизането на нови кандидати в състава им. Гърция, която е член и на ЕС, и на НАТО, беше против приемането на Македония под това име.
На 17 юни 2018 г. в с. Псарадес Алексис Ципрас и Зоран Заев подписаха споразумение, според което Македония променя името си на „Северна Македония”, а Гърция, в замяна на това, премахва възраженията за присъединяването на Скопие към обединена Европа и Северноатлантическия съюз.
На 30 септември в Македония се проведе референдум за промяна на името, резултатите от който, въпреки ниската избирателна активност, бяха счетени за валидни. Миналия петък македонският парламент въведе съответните изменения в Конституцията, според които Македония се нарича Северна Македония.
Сега всичко зависи от гръцкия парламент, без чието съгласие Преспанското споразумение не може да влезе в сила. Депутатите в Атина трябва да вземат решение относно споразумението през втората половина на януари. Въпреки позицията на „Независими гърци", Ципрас не трябва да има проблеми в парламента, защото членовете на други партии обещават да подкрепят договора.
Ципрас смята промяната на името на северната съседка като може би основната задача на правителството му на международната сцена, което ще помогне на Гърция да възстанови позициите си, които бяха силно отслабени през годините на криза и рецесия. Между другото, Алексис Ципрас вече четири месеца оглавява Министерството на външните работи на Гърция и е лично отговорен за външната политика.
Доверявай се, но проверявай
Излизането на Каменос от управляващата коалиция обаче може да се окаже скъпо за Ципрас, чиято партия има 145 места в 300-местния гръцки парламент, т.е. по-малко от половината, осигуряващи нормалната работа на законодателната власт. След излизането на АНЕЛ, Ципрас губи дори онова незначително мнозинство от два гласа, осигурени от партията на Каменос.
Загубата на мнозинството, разбира се, не означава автоматично гласуване на доверие или недоверие към правителството, но Ципрас, който няколко пъти публично каза, че не иска да оглави правителство на малцинството, реши да не отлага въпроса за неопределено време и след среща с Панос Каменос инициира вот на доверие. „Ние възнамеряваме незабавно да възстановим доверието в нашето правителство в парламента, за да продължим да работим по важни въпроси и проблеми", подчерта премиерът в неделно изявление.
Алексис Ципрас е опитен политик. Той е участвал в множество избори, референдуми и вотове както на доверие, така и на недоверие.
Каменос заяви, че няма да подкрепи бившия си партньор при гласуване на вота на доверие в парламента, защото всъщност това би означавало да се подкрепи споразумението за новото име на Македония. Въпреки това, Ципрас реши да рискува. Въпреки загубата на гласовете на АНЕЛ, шансовете му да спечели гласуването се оценяват от политолозите като положителни.
Факт е, че въпреки непреклонната позиция на Панос Каменос, в АНЕЛ няма единство. Според слуховете, четирима членове на партията, които са напуснали заедно с Каменос кабинета на министрите, са готови да подкрепят бившите си другари във вота на доверие в правителството в парламента. Освен тях депутатът Катерина Папакоста ще гласува за кабинета на Ципрас, както и Спирос Данелис, представител на „То Потами“.
„Мисля, че можем с увереност да кажем, че той (Ципрас) ще спечели вота на доверие в правителството благодарение на гласовете на редица депутати от„ Независими гърци”, които не възнамеряват да следват сляпо партийната линия по въпроса за името на Македония“, коментира политологът Панделис Капсис.
Възможен е и друг вариант, също благоприятен за Алексис Ципрас. При гласуване на доверие в правителството (кабинета) е достатъчно да се съберат само 120 гласа „за", но в същото време най-малко 60 депутати не трябва да участват в гласуването.
Предсрочните избори не могат да бъдат избегнати?
Разбира се, Алексис Ципрас се надява правителството му да оцелее. Въпреки това, мнозинството с един глас, естествено, не е достатъчно, за да се чувства напълно уверен. И дори да спечели, ще му бъде трудно. За да се възстанови икономиката на Гърция, която е силно пострадала от кризата и дълбоката рецесия, правителството на Ципрас трябва да работи неуморно. Въпреки това, шоковата работа най-вероятно ще бъде невъзможна – силната опозиция постоянно ще поставя пръчка в колелото.
Съгласно Конституцията, правомощията на парламента и правителството на Ципрас изтичат през септември 2019 година. Премиерът многократно е заявявал, че възнамерява да проведе нови избори най-късно през октомври, така че да му остане повече време за работа, тъй като кабинетът има много планове. На първо място, Алексис Ципрас би желал да приеме законопроект за защита на собствениците на жилища и повишаване на минималната работна заплата, както и редица други закони. Но загубата на мнозинство в парламента едва ли ще му позволи да завърши плановете си. Както и в случай на победа във вота на доверие в правителството, при поражение Алексис Ципрас най-вероятно ще трябва да проведе предсрочни избори.
В тях обаче шансовете на СИРИЗА и Ципрас да спечелят ще бъдат много по-ниски. Балансът на силите в Гърция не е в полза на лявата партия на Ципрас. Разбира се, изключително трудно е да се поддържа популярност в условията, при които министър-председателят на Гърция трябваше да действа през всичките си години на власт. Алексис Ципрас не успя да създаде чудо и не запази високия рейтинг и общественото доверие, което имаше, след като спечели изборите през 2015 година. Ако сега се проведат избори, според проучванията на общественото мнение, дясноцентристката опозиционна партия „Нова демокрация“ , водена от Кириакос Мицотакис, ще ги спечели. Нещо повече, спадът на левите е доста сериозен.
Трудно е да се предвиди как ще приключи следващата политическа криза в Гърция. Най-вероятно страната ще се възстанови през октомври. Но победа на „Нова демокрация“. не означава края на политическата криза. Въпреки убедителния превес над СИРИЗА, партията на Мицотакис може и да няма достатъчно гласове, за да създаде еднопартийно правителство и те, като Ципрас, преди четири години, ще трябва да съставят управляваща коалиция.
Дори и Мицотакис да няма проблеми с формирането на правителството (ако той, разбира се, спечели изборите), до 2020 г. нова политическа криза е напълно възможна. Следващата година депутатите ще трябва да изберат нов председател. Според гръцката конституция за избирането му ще бъде необходимо абсолютно мнозинство, т.е. 180 гласа.
Регионалният и привидно безинтересен въпрос за промяната на името на малка държава с население от малко над два милиона души обаче е в светлината на прожекторите. Освен това, не само в Европа, но и отвъд океана. Причината за този повишен интерес е простото обяснение - всичко, разбира се, е в географията.
Македония е разположена на Балканите, и всичко, което се случва на този полуостров, по исторически и геополитически причини, е от особено значение не само за Европа, но и за целия свят.
Балканите като цяло и Македония в частност са един от многобройните фронтове на борбата на Запада с Русия. Вашингтон и Брюксел са готови да изместят Москва от традиционната й сфера на влияние, която повече от три века е Балканският полуостров. Най-лесно е да направят това, като приемат Македония в Европейския съюз и НАТО. Това, както бе споменато по-горе, е възможно само със съгласието на Гърция. Затова, както в Европейската комисия, в щаба на НАТО, така и в Белия дом, те толкова ревностно подкрепиха привържениците на западния път на развитие на Македония и референдума за промяната на името.
Скопие, което никога не е било особено популярно сред великите сили, през август и септември миналата година стана за тях нещо като политическа Мека. Бившият министър на отбраната на САЩ Джеймс Матис, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, еврокомисарят по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, германският канцлер Ангела Меркел и други известни политици дойдоха в столицата на Македония и обещаха звезди за страната. Те настойчиво обясняваха на македонците, че само Западът ще им даде стабилност и просперитет и ги убеди да гласуват за промяна на името.
„Ние не искаме Русия да направи в Македония това, което направи в много други страни", каза Джеймс Матис в навечерието на референдума.
„Виждали сме как в продължение на много години Русия се опитва да се намесва в демократичните политически процеси, протичащи в този регион”, повтори Йенс Столтенберг и останалите западни агитатори.
Въпреки такова убедителното агитиране, прозападният референдум на Зоран Заев и неговите поддръжници явно се провалиха. От една страна, повече от 91% от неговите участници гласуваха за промяна на името и следователно за началото на преговорите за членство в ЕС, но от друга страна, само 37% от 1,8 милиона регистрирани гласоподаватели дойдоха на изборите. Според македонските закони, с избирателна активност под 50%, резултатите от референдумите се считат за невалидни, но за министър-председателя Заев и неговите поддръжници, както се оказа, законите не са написани. Те, заедно със Запада, обвиниха Москва за ниската избирателна активност. Що се отнася до Русия, както твърдят привържениците на западния път на развитие на Македония, тя се бори с още повече сили за западната част на Балканския полуостров след загубата на Черна гора през 2017 г., която се присъедини към НАТО.
Двудневната визита на Ангела Меркел в Атина миналата седмица, в навечерието на оставката на Панос Каменос, красноречиво говори за вниманието, което все още отделя Западът за „безинтересната“ за всички Македония. Канцлерът на ФРГ благодари на Алексис Ципрас за смелостта, демонстрирана с подписването на Преспанското споразумение и подчерта, че то ще е от полза за цяла Европа.
Превод и редакция: Тереза Герова
