Напоследък в сараевските медии цари объркване: ако преди се стараеха усърдно да оформят образа на врага от Милорад Додик, да извадят фразите, които той е изрекъл от контекста, свободно да интерпретират изявленията и фактите от собствената си история, да търсят снимки, на които той абсолютно винаги трябва да гримасничи , сега дори в заглавията изведнъж са принудени да признаят: Додик казва истината!
Причината за това нетипично признание на централните босненски медии бяха думите на сръбския председател на председателството на Босна и Херцеговина, който каза на откриването на икономическия форум, който се проведе на базата на Икономическия факултет на Университета в Сараево: Турция ни прави отлично предложение за реконструкция и изграждане на пътища и пътна инфраструктура в цялата страна, и от наша страна, ние трябва да бъдем максимално отворени към подобни предложения на Анкара. Струва ли си да се говори още веднъж за пиетета, на който Турция се радва в Сараево и мюсюлманската част на Босна, дори ако по време на турското нахлуване в Сирия местните политици, общественици и студенти записваха видеоклипове в подкрепа на Ердоган? В същото време, на фона на охлаждането на отношенията между Анкара и Вашингтон, уважавани западни, включително и европейски партньори, възприемат позиция срещу такава мащабна инвестиционна експанзия на Турция в Босна не само с предпазливост, но и с враждебност и до такава степен, че дори неофициалният лидер на мюсюлманската общност Бакир Изетбегович реши да не прави преждевременни изявления. Додик не само одобри предложението на Ердоган, но и не спести нищо по адрес на Европейския съюз: той каза, че все повече млади граждани напускат Хърватия всяка година и тя е член на ЕС. Затова Босна не трябва да живее от обещанията на Запада, а да сътрудничи с онези, с които е полезно.
И за да отговори на тези въпроси, Милорад Додик е готов да направи различни съюзи, без да жертва собствените си принципи. Така например, в отговор на друга словесна атака на Изетбегович и неговия екип, които заплашваха да оспорят името на Република Сръбска в Конституционния съд - каза , че ако се съгласи да смени името на образуванието, то ще е "Западна Сърбия". В същото време лидерите на босненците не само не се притесняват, но и изглеждат доста доволни от факта, че на територията на мюсюлманско-хърватската федерация сърбите са в открито дискриминирана позиция.
"Федералните власти правят всичко възможно сърбите в мюсюлманско-хърватската федерация да се чувстват несигурни", коментира наскоро Игнат Симич, председател на Федерацията на общинските сдружения на бежанците и разселените лица. „Понякога ми се струва, че незаконните чуждестранни мигранти имат много повече права от сръбските репатрирани“..
Интересен е съюза ... с лидера на босненските хървати, по-рано член на Президиума на БиХ, ръководител на Хърватския демократичен съюз, Драган Чович. Да, и двамата политици успяха да преодолеят стената на омразата и взаимното отхвърляне, които разделят народите им по време на Втората световна война, а техният съюз се оформи още преди десетилетие. В началото на февруари лидерите на Додик и Чович подписаха споразумение в Мостар, което босненските хървати смятат за свой капитал, споразумение за сътрудничество между двете политически сили. Ясно е, че сътрудничеството, както често се случва на Балканите, е насочено не само в името, но и срещу някого. В този случай е ясно, че то срещу лидера на Боснак Бакир Изетбегович и неговите унитаристи.
Защо Милорад Додик се нуждае от съюз с хърватите е съвсем разбираемо - да отслаби мюсюлманите от Сараево, които, с подкрепата на западните куратори, искат да превърнат бошняците в доминираща и почти държавотворна етническа група в БиХ и да унищожат Република Сръбска като такава. Междувременно те всъщност са блокирали създаването на ново правителство, което трябва да бъде сформиран с участието на министри от победителя в Република Сръбска. Но бившият премиер, представител на партията "Изетбегович" ("Партията на демократичното действие") Денис Звиздич всъщност блокира създаването на ново правителство, като твърди, че предишният съвет на министрите все още има нерешени проблеми. Любопитно е, че върховният представител на ООН не забелязва разгръщането на беззаконието. Коя работа е толкова незавършена е съвсем разбираемо: наскоро той проведе пресконференция, на която с удоволствие докладва, че БиХ е отговорила на всичките 3 897 въпроса на Европейската комисия на 23 хиляди страници, свързани с получаване на статут на кандидат в ЕС, пише медията.
