Москва. Днес на Балканите има опит да се обединят всички земи, в които живее албанското етническо мнозинство. Това мнение изказа за EADaily ръководителят на Центъра по изучаването на съвременните балкански кризи от института по славистика към РАН Елена Гускова, като коментира последните изявления на официална Тирана, че постигането на окончателно споразумение за „нормализиране на отношенията“ между Белград и Прищина ще отвори пътя за обединяване на Албания с Косово.
Както съобщава EADaily, премиерът на Албания Еди Рама заяви на 14 януари, че споразумение между Сърбия и Косово, което ще доведе до признаването на Косово и неговото окончателно отделяне от историята, споделена със Сърбия, е споразумение, което ще е подходящо за Албания.
Според Гускова албанците се приближават към това от 19-ти век. „Днес, когато Косово вече обяви своята независимост, когато иска признаване от всички държави по света и присъединяване към ООН, процесът на обединяване на албанските земи навлезе във фазата на изпълнение“, съобщи тя.
Експертът припомни, че историята на този въпрос започва през втората половина на XIX век, когато албанците замислят създаване на организация, която да се бори за обединението на всички албански територии в едно автономно образувание в рамките на Турската империя.
„Албанците се стремяха към това, земите населени с албанци на Балканите, да не бъдат разпределени в различни държави. В знак на протест срещу намерението на Берлинския конгрес през 1878 г. да прехвърлят редица региони в различни страни - България, Сърбия, Черна гора и Гърция, албанците създадоха своята организация, наречена „Албанска Лига за защита на правата на албанската нация“, разказва Елена Гускова, добавяйки, че организацията е по-известна под името „Призренска лига“.
Една от основните задачи на „Призренската лига“ е да се бори с оръжие в ръце за защита на всички територии, където живеят албанци, и за изгонването на чужди войски от албанските земи, продължи Гускова. „Първо, разбира се, те много лоялно са гледали на турските власти, но след това постепенно започнаха да се борят за националните си цели. Те поискаха автономия, поискаха турските власти на тяхна територия да знаят албански, че образованието в училищата трябва да бъде на албански и, че самите албанци трябва да управляват своите територии“, каза експертът, добавяйки, че още от есента на 1878 г. албанците са започнали да се борят за създаването на отделно албанско княжество с оръжие.
Междувременно историкът продължи, албанците в Косово се бунтували няколко пъти. „През 60-те години и през 1981 г. стана много сериозно въстание и през 1991 г. също. Сега, когато те са подкрепени от Съединените щати, те вече са на крачка от своята независимост“, каза тя.
Експертът обърна внимание на факта, че през 2001 г., паралелно с албанците в Косово, се е повишила числеността на албанците в Македония и албанците и мюсюлманите в Южна Сърбия. Според нея това показва, че техните дейности са координирани. Тя трябваше да покаже както на властите в Македония, така и на сръбските власти, че плановете за създаване на „Велика Албания“ са под сериозен контрол на албанското ръководство в Косово, в Македония и в Албания, и в Южна Сърбия, предложи Гускова.
Експертът смята, че веднага след като бъде призната независимостта на сръбската територия Косово и Метохия, албанците незабавно ще започнат втория етап от създаването на „Велика Албания“. „А това означава обединение - първо, може би около Косово, територията на Южна Сърбия и територията на Македония, а след това - обединение с Албания", каза Елена Гускова пред EADaily.
„Първата стъпка след признаването на независимостта (и най-вероятно още преди това) ще бъде отварянето на границата между Косово и Албания. Мисля, че няма да се наложи да чакаме дълго време за мащабно представяне на албанците в Македония. Друго нещо е, че в южната част на Сърбия и това вече е сериозна държава, най-вероятно те няма да позволят тези изявления. Може да има доста осезаеми сблъсъци. Но това, че албанците вече се приближават към своята независимост от почти век и половина и днес тази идея може да бъде реализирана - очевиден факт“, смята политологът.
Говорейки за отношението на Европа към процеса на възможно обединение на албанците в една държава, Гускова отбеляза, че от гледна точка на историческите и политическите процеси за Европа това не е изгодно.