Тя направи паралел между времето, когато разказвачът на истории разчиташе изключително на взаимовръзката автор-художник, и съвремието ни, в което имаме все по-голям брой електронни книги и книжни апликации за деца. Според нея, ако една апликация може да вдъхнови иначе отказващо да чете дете и го превърне в запален читател, то трябва да възприемем новите технологии. „Благодарение на книжните апликации, децата вече сами взаимодействат с разказа на една история, като могат да избират какъв обрат да се случи. Това става възможно въз основа на огромния избор от снимки, видеа и аудио файлове, позволяващи да се избират различни пътища на развитие на случката. Тази възможност за взаимодействие приобщава децата и стимулира тяхното творчество и въображение“, подчерта още българският еврокомисар.
Мария Габриел отбеляза също предизвикателствата, пред които цифровизацията изправя традиционния издателски бизнес, но и възможностите за онези, които искат сами да публикуват творбите си. Вече не става дума просто за веригата автор-художник-издател. Екипът се разширява и в неговия състав вече са програмистите, графичните дизайнери, експертите по приложение на игрови модели, педагози и озвучаващи актьори. „Не на последно място, цифровизацията може да ни помогне да достигнем до множество деца със специални образователни нужди чрез различни решения, които да им позволят да изживеят пълноценно своето детство и да се приобщят към останалите им връстници“, наблегна накрая българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел.
