Предложеният пакет от мерки ще доведе до така необходимата промяна в конюнктурата на пазара на природен газ в България. Резултатът ще бъдат значителни стъпки към формиране на ликвидна среда и либерализиран пазар на природен газ не само за България, но също така и за региона. Те са в унисон с усилията на Европейската комисия и на българското правителство за създаване на единен пазар на природен газ.
Председателят Юнкер заяви: "Искаме енергията да се насочи към България и към цяла Европа. Приветствам това положително развитие, което ще доведе до отваряне на газовия пазар с ползи за потребителите на газ в България и в Югоизточна Европа. Моята комисия остава ангажирана в подкрепата си към България в изпълнението на плановете й за регионален газов хъб - ние сме на едно мнение по този въпрос с българското правителство.“
Министър-председателят Борисов заяви: „Горд съм да кажа, че чрез въвеждането на програма за предлагане на определени количества газ за свободна търговия и непрекъсната работа по проекта газов хъб „Балкан”, България демонстрира своята ангажираност да играе водеща роля за отворен газов пазар в Югоизточна Европа. Успешното сътрудничество с Европейската комисия и целенасочените усилия на българското правителство направиха възможно въвеждането на значителни промени в пазара на природен газ в България, което, несъмнено, ще доведе до съществени ползи за всички.”
След като бъде потвърдена от окончателния Закон за енергетиката и със създаването на газовата борса, програмата за предлагане на определени количества газ за свободна търговия се очаква да има положителни ефекти в посока конкурентоспособност за целия газов пазар в региона. По-голямата конкуренция ще доведе до по-голям избор и по-ниски цени и ще увеличи сигурността на доставките за бита и за предприятията. Ето защо Европейската комисия подкрепи пазарните реформи и мерки за увеличаване на ликвидността, включително чрез газовия хъб „Балкан” в България. Газовата борса ще помогне България и регионът да се възползват в пълна степен от последните процеси в развитието на сектора във връзка с увеличаването на износа на втечнен природен газ. Това ще засили конкуренцията и ще даде повече възможности за развитието на икономиката в България и в региона.
Контекст
Проектът за газов хъб „Балкан” се основава на идеята, че значителни количества газ от различни източници ще постъпват във физическа точка във Варненския регион, от където ще се осъществява по-нататъшният пренос и търговия чрез газов хъб в България. Европейската комисия подкрепя финансово проекта за газов хъб „Балкан” и е инвестирала безвъзмездна помощ в размер на 920 хиляди евро по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за предпроектно проучване, който грант покрива 50% от разходите за него. Целта на предпроектното проучване е да се направи подробна оценка на търговската и техническа жизнеустойчивост на проекта, да се определи точният бизнес модел, да се оценят рисковете за проекта, да се финализира регулаторната рамка и да се структурира финансирането на проекта.
Проектът за газовия хъб „Балкан” включва допълнителна инфраструктура с цел да се достави нов газ за Централна/Западна, Югоизточна и Източна Европа, за да се увеличи сигурността на доставките чрез осигуряване на достъп до допълнителни източници на газ. В тази връзка от изключителна важност е бързото изграждане на междусистемната газова връзка между България и Гърция (IGB) и газопроводите със Сърбия и с Румъния. Комисията „Юнкер” се ангажира с всички цели на Енергийния съюз, включително енергийната сигурност и в създаването на добре диверсифициран и конкурентен газов пазар. Нашата стратегия за диверсификация се разгръща около приоритети като газовия хъб „Балкан”, реализацията на Южния газов коридор, изграждането на хъб за втечнен газ на Средиземноморието и чрез разширяването на достъпа до втечнен природен газ и на газохранилища, за което Европейската комисия прие стратегия през февруари 2016 година. Нашето предпочитание е за силно регионално сътрудничество и то дава конкретни резултати: в изпълнение са ключови обекти на газовата инфраструктура в Балтийския регион. Финансово подкрепихме изграждането на газовите междусистемни връзки между Полша и Литва и Балтийския газов интерконектор между Естония и Финландия. Одобрихме държавна помощ за терминала за втечнен природен газ в Клайпеда, Литва и активно подпомагаме създаването на нов северен коридор, свързващ Норвегия и Полша през територията на Дания.
