„Независимо от западните санкции и руските контрасанкции, обемът на инвестициите на германските компании в руската икономика миналата година е рекорд от финансовата криза през 2008 г. насам", се казва в доклада на камарата. „Наред с такива мащабни проекти като „Северен поток-2 „, германският малък и среден бизнес отваря възможностите на руския пазар“, обясни председателят на борда на Камарата Матиас Шеп.
В допълнение Бундесбанк обобщи статистическите резултати за 2018 г. и коригира оценката на нетните директни германски инвестиции в Русия с повече от един милиард евро. Така общата стойност достига 3,2 млрд. евро, а не 2,1 млрд, евро, както бе съобщено по-рано. Горепосочените цифри са само за периода от 2006 до 2008 г. Абсолютният рекорд продължава да пада спрямо 2007 г. (7,4 млрд. евро).
Чуждестранните инвеститори разчитат на увеличаване на потребителското търсене и съживяване на икономическия растеж в Русия след множеството години на санкции, към които икономиката трябваше да се приспособи, заяви главният изпълнителен директор на Walter Construction, Евгений Валтер. Германските инвеститори наистина могат да бъдат по-оптимистични от други, защото управляващите в Берлин многократо са признавали, че не са доволни от антируските санкции, които възпрепятстват германските компании да извършват външна търговия и като цяло правят бизнес в Русия.
Сегашният оптимизъм е много прагматичен, впрочем, както винаги: цената на петрола се опитва да се закрепи над 70 долара за барел от марка „Брент“, руският бюджет има излишък, държавните облигации са търсени на пазара, а размерът на дълга е сравним с този на валутните резерви, включително с корпоративния дълг на държавните компании. През 2014 г. много германски фирми бързо напуснаха Русия, а през следващите 2-3 години махалото ще се движи в обратна посока. Правителството, сигурен е анализаторът, трябва да успее да се възползва от интереса на инвеститорите, да консолидира приятелските отношения на фона на различните антируски настроения в Европа и САЩ, и на санкциите, лобирайки за отмяна на ограниченията, наложени от ЕС.
Що се отнася до енергетиката, германските инвеститори се интересуват от потенциалните ресурси на Руската федерация, добавя експертът на фондовия пазар BCS Broker Константин Карпов. Те също имат отлични компетенции на този пазар, от традиционната и възобновяемата енергия до добива и транспортирането на петрол и газ. Освен това германските партньори все още се радват на лоялното разположение на руските власти. На това ниво това може да бъде решаващо. Wintershall и „Газпром“ имат голям опит в сътрудничеството и общи активи.
Но ако погледнете конкретно газовите проекти, има няколко важни моменти, предупреждава експертът. Германската икономика е водеща в Европа и е на първите места в света. Икономическият растеж изисква повече енергия. Преди време Германия и по-голямата част от развитата Западна Европа поеха курс за решаване на екологични проблеми. Миналата година бе затворена последната въглищна мина в страната. Правителството очаква до 2030 г. страната напълно да се откаже от въглищата като гориво за производство на топлина и електроенергия.
Би могло да се говори за пълен преход към възобновяема енергия, продължава Константин Карпов, но понастоящем това не е възможно поради редица ограничения (време за производство, мощност и др.). Освен това разходите за производство на електроенергия в киловатчас в генериращи компании, работещи на принципа на възобновяеми източници, все още са доста високи. Относително обещаващо в момента е производството на ток от вятърни турбини, което възлиза на 0.059 долара за киловатчас за 2018 година.
Но тези показатели не могат да бъдат постигнати навсякъде, има ограничения за разполагането на турбините. Всички алтернативни разходи не се вземат предвид. Т.е. е най-достъпният и в същото време по-екологичен от мазут или въглища е само природен газ с 0,05 - 0,075 долара за киловат час. Но заслужава да се отбележи, че слънчевите панели бързо се доближават до разходите за производство до газови инсталации с минимална цена на киловат през 2018 г. от 0.063 долара.
Друг въпрос е, че германският бизнес иска да диверсифицира доставките колкото е възможно повече. Това води до по-гъвкави и непрекъснати доставки. А конкуренцията на втечнения природен газ значително намалява цените за крайните потребители. Вече видяхме това в началото на 2019 г. Газът в Европа рязко се обезцени едновременно с нарастването на вноса на ВПГ. В крайна сметка всичко това води до по-голяма конкурентоспособност на германската икономика. Това може да се нарече основната цел на подпомагането на Берлин на газови проекти от Русия.
И трето, добавя Константин Карпов, - Германия иска да играе голяма роля в разпределението на газ в Европа, тъй като на нейна територия ще се намират хъбовете на „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“.
Превод и редакция: Тереза Герова
