На 4 март, със своя указ Владимир Путин преустанови изпълнението на ДРСМО от Русия. Това решение бе отговор на заявлението на Вашингтон, че излиза от договора и ще действа „до отстраняване на допуснатите от САЩ нарушения на ангажиментите по този договор или до прекратяването на неговото действие“. И съдейки по това, че Вашингтон не признава факта, че нарушава споразумението и няма намерение да започне да го изпълнява, указът на Путин фактически ще доведе до излизане на Москва от ДРСМО. Т.е., по думите на сенатора Андрей Климов, ще фиксира обективната реалност.
В Държавния департамент, разбира се, са нещастни.. Те твърдят, че декретът на Путин е още едно доказателство за липсата на готовност на Русия за диалог, че Москва просто не желае да върви по пътя на поправяне на поведението си и сътрудничеството със следствието. Интересно е обаче, че американската експертна и журналистическа общност се придържа към малко по-различен тон.
Те признават, че ДРСМО е несъвършен.Твърдят, че Русия го е нарушила и тези нарушения поставят САЩ в неизгодно положение. Те напомнят, че Китай - третата ядрена сила на света - не е подписала Договора и може свободно да създава ракети, а тази възможност поставя САЩ и Русия в неизгодно положение. Въпреки това се обяснява, че оттеглянето на Съединените щати от ДРСМО създава само проблеми за Вашингтон.
Излизането от ДРСМО не си струваше за САЩ
Защо Тръмп излиза от ДРСМО? За да може, на първо място, да премахне всякакви ограничения за САЩ да използват сила и да заплашват със сила в международните отношения – два ключови инструмента на външната политика на 45-ия президент на САЩ. На второ място, за да може да оказва натиск над Пекин. И или да го застави да влезе в новия вариант на споразумението (в което Китай не иска да влиза, защото ракетите със среден и малък обсег на действие са основата на ядрения му арсенал), или да го въвлече в надпревара във въоръжението и да покаже с конкретен пример неспособността на „претендента“ да оспори хегемонията на САЩ по света.
Целите, безспорно, са важни и нужни, но те не са толкова значителни, за да бъде разрушено заради реализацията им споразумение, което е основа на глобалната стабилност. Договор, който защитава принципа на гарантиран ответен удар (т.е., всяка страна разбира, че съперника има достатъчно време и възможности за нанасяне на този удар и ответно унищожаване на агресора), който, на свой ред, спасява света от ядрена война. Още повече ,че тези цели не са достатъчни, за да бъдат компенсирани вредите, които ще нанесе на САЩ излизането от договора (даже без да отчитаме възможността за ядрена война).
На пръв поглед изглежда, че излизането на Америка от ДРСМО няма да нанесе големи вредуи на нея лично. И действително, може ли Русия да съкрати времето на полета до американския материк за сметка на разполагането на ракети с наземно базиране в непосредствена близост до най-големите градове на САЩ? Не. Москва не може да разположи ракети нито в Куба, нито в Никарагуа, нито във Венецуела (тъй като тя не е готова да защити тези места, поне във вида, в който ги защитава по време на Карибската криза). Но срещу Европа може. „Когато говорим за тактическо ядрено оръжие и ракетите със среден и малък обсег, ние говорим за сигурността на европейските страни и Русия“, напомня посланикът на Русия в САЩ Анатолий Антонов. И това вече е проблем за Вашингтон. Може би основният проблем, свързан с оттеглянето им от ДРСМО.
Гросмайстор Владимир
Работата е в това, че излизането се случи в период на разкол в трансатлантическите отношения. Заради агресивната, егоистична и в някои отношения абсолютно безпардонна линия на Доналд Тръмп спрямо Европа (чиито интереси вече отдавна се разминаха с американските по някои въпроси), Вашингтон трябва да поставен на място. И цяла редица европейски страни (преди всичко Германия) започнаха активно да защитават своите национални интереси, опитвайки се публично да се противопоставят на американския натиск. Дори това да означава изнасяне на скандала от трансатлантическата изба. В определени неща Европа загуби битката за своите интереси (например, в опитите да спаси ядрената сделка с Иран и интересите на европейския бизнес в нея), а в други, напротив, спечели – например сблъсъка около съдбата на „Северен поток 2“. Опитът показва, че колкото по-важен е въпросът за националните интереси на европейските страни, толкова повече те са склонни да защитават тези интереси - и какви интереси могат да бъдат по-важни от баналното оцеляване? От стремежа да не се окажат под прицела на руските ракети?
Владимир Путин разбира това – и именно по тази причина (противно на предложенията на ура-патриотите) той действа така внимателно.Умишлено играе в партията ДРСМО само с „черните“ фигури – не проявява инициатива и само реагира на действията на САЩ. Именно затова руският президент само спря изпълнението на споразумението от Русия и посочи, че е готов да се върне към спазването му в случай, че САЩ премислят и изведнъж си спомнят както за безопасността на целия свят, така и за спокойствието поне на своите най-близки съюзници в Европейския съюз. . Ето защо Владимир Путин още по-рано - в посланието си към Федералното събрание - се обърна отделно към европейските страни и даде ясно да се разбере, че Москва няма да разположи ракети срещу Европа, ако последната не разположи американски ракети на своята територия. Всъщност Кремъл открито работи за задълбочаване на трансатлантическото разделение. Макар и малка, но все пак компенсация за руските национални интереси от изтеглянето на САЩ от ДРСМО.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
