„Трябва да вземем предвид опита, натрупан през последните години, при което не най-неприятния, имам предвид ситуацията с„ Южен поток“. Ето защо се надявам да можем да говорим за по-нататъшни конкретни стъпки, след като съответните гаранции бъдат издадени - не от българското правителство, а когато Европейската комисия предостави надеждни гаранции, че този проект няма да се срине в бъдеще и няма да бъдат поставяни никакви пречки. Надявам се, че нашите български приятели също разбират това и провеждат съответната работа“, каза Дмитрий Медведев.
От своя страна Бойко Борисов припомни, че към днешна дата транзита към Турция през Украйна е между 14 и 16,7 милиарда кубически метра. Когато „Турски поток“ започне да работи, това количество няма да преминава през територията на България, а тръбите й ще останат празни. „Моят колега не се съмнява в лоялността и почтеността на България в отношенията с Европейския съюз. Искаме да запазим поне тази пропускателна способност, която предоставяме. Искам да сме напълно ясни по този въпрос. Не случайно г-н Юнкер отбеляза, че няма възражения срещу газоразпределителния център. „Газпром“ обяви, че има интерес. В момента работим по терминала за втечнен природен газ с Гърция. И ще има възможност за диверсификация. Оставаме на пазара на газ“, каза той.
„И ако има национални предатели, това са тези, които биха искали инвестициим направени от нашата страна, да пропаднат и да върнат оборудването като излишно. Когато построим този тръбопровод, количеството газ ще се увеличава. Ние абсолютно ясно заявихме своята позиция. Да, действително, публичен търг, максимална степен на прозрачност, за да няма никакви упреци по наш адрес или по отношение на нашите партньори“, добави Бойко Борисов.
Перспективата за продължаване на второто разклонение на „Турски поток“ става все по-реална, счита директорът на Фонда за развитие на закона и медиацията ТЕК Александър Пахомов. Това се дължи на факта, че заради най-вероятния сценарий с газовата директива на ЕС, „Северен поток 2“, на когото „Газпром“ възлагаше големи надежди след края на транзитния договор с Украйна, рискува да работи само на 50% от своите възможности през първите няколко години. В същото време, поради затягането на законодателството, като цяло няма гаранция, че ще бъде реалистично да се постигнат необходимите изключения за „Северен поток 2“ от Германия. Съответно, разширяването на „Турски поток 2“ би решило частично проблема с падането на капацитета и в дългосрочен план няма да задължи Русия да мисли за запазването на украинския транзит.
Междувременно все още има много нерешени въпроси по тази тема, изтъква експертът. Колкото и да твърди България, че тя е против това тръбите да останат празни, София продължава да е изцяло зависима от Европейската комисия. И ако във висшите кръгове решат, че второто разклонение на „Турски поток“ е опасно за енергийния пазар на ЕС, то рисковете проектът отново да спре на средата все още съществуват. Заради това съгласието само на България не е достатъчно, Русия чака гаранции от ЕК, а тя, на свой ред, сега е заета със съдбата на „Северен поток 2“. Очевидно е, че руският газов доставчик няма намерение да дава каквито и да е гаранции на Европа, но от друга страна тя, без съмнение, се нуждае от енергоресурси с достъпна цена и в този смисъл „Газпром“ е един от най-надеждните партньори.
Съответно, може да се каже, че за Европа не е съвсем изгодно да блокира изцяло „Турски поток 2“, посочва Александър Пахомов. Тази идея се потвърждава от факта, че въпросът за пълното блокиране на проекта не се повдига, сега основният въпрос е откъде да мине тръбата и през кои европейски страни. Припомняме, че второто разклонение на газопровода вече е положено по дъното на Черно море и трябва да мине през балканските страни, за да стигне до Унгария. Предполага се, че през тази година ще започне строителството на териториите на България и Сърбия и ако потокът се развива по този сценарии, то руският газ трябва да стигне до разпределителния хъб в австрийския Баумгартен през Унгария, което ще му даде възможност още повече да се укрепи на пазара на ЕС.
От друга страна, отбелязва анализаторът, не забравяйте, че газът се доставя в ЕС и чрез южния газов коридор TAP от азербайджанския Шах Дениз, има и проект на Edison и гръцката DEPA за разширяване на ITGI Poseidon до 20 милиарда кубически метра, който на теория ще бъде отворен за всички доставчици, включително за „Газпром“. Този проект, между другото, е замислен като едно от продължениято на „Турски поток“, за да се докара газ до Италия. Т.е., като се има предвид изпълнението на тези проекти и разширяването на доставките от Шах Дениз, усилията на Руската федерация за пускане на разклонението „Турски поток 2“ могат да се окажат доста излишни.
България винаги ще е заинтересована от сътрудничеството с Русия по въпроса за „Турски поток 2“, тъй като негативните перспективи за развитието на икономиката й през близките години няма да й се разминат, добавя водещият анализатор на компания „Експерт Плюс“ Мария Салникова. Но икономически Русия не е приоритетно направление, тъй като България е ориентирана към интеграция със страните-членки на Европейския съюз.
По отношение на структурата на външното сътрудничество, основните търговски партньори за износа са Германия (около 13,5%), Италия, Румъния, Турция, Гърция (всяка по около 8%); за вноса – Германия, около 12%, Русия 10% и нататък Италия, Румъния и Турция. В експорта преобладават текстилните и хранителните продукти, стомана, желязна руда, машини и оборудване, вино; при импорта – машини, цветни метали и сплави и чак след това нефт и други суровини.
Фактът, че Русия ще иска гаранции е абсолютно логичен, след като преди това договорките с България вече пропаднаха, уверена е Мария Салникова. Тя напомня, че промишлеността на България е една от главните сфери на нейната икономика, която дава значителен принос към брутния вътрешен продукт. А главният проблем на страната е острият недостиг на енергийни ресурси. На територията на България има значителни залежи от въглища, включително кафяви, както и газ, но те са недостатъчни за обезпечаването на енергия за цялата страна. Ето защо да получи транзит, още повече, че Австрия и Унгария не са против, би било изгодно за България.
Но има много политически въпроси, които българското правителство ще трябва да обсъди с Украйна, Русия и страните от ЕС. Гаранциите, които дадена страна може да даде, са подписани на хартия задължения. Дали е изгодно за Русия? От политическа позиция, разбира се, е от полза, тъй като е още един лост за влияние върху друга държава.
Превод и редакция: Иван Христов
