Китай се тревожи за бъдещето на съвместните петролни проекти с Венецуела и за близо 20 милиарда долара, които Каракас му дължи. Резултат от тези тревоги станаха преговорите, които китайски дипломати водят с венецуелската опозиция във Вашингтон.
„Китай признава увеличаващия се риск от смяна на режима и не иска да се окаже от грешната страна“, привежда Wall Street Journal коментара на Еван Елис, експерт във Военния колеж на армията на САЩ за отношенията между Китай и Латинска Америка. „В Пекин предпочитат стабилност, но разбират, че трябва да сложат яйца и в другата кошница“.
От Министерството на външните работи на Китай са съобщили на WSJ за проведените консултации и за желанието на Пекин неговите интереси да бъдат уважавани от двете страни в конфликта. По думите на представителя на външнополитическото ведомство на Китай Ген Шуан, „Пекин общува тясно с всички страни във Венецуела по най-разнообразни начини“.
„Независимо от това, как ще се развият събитията“, подчерта той – „китайско-венецуелското сътрудничество остава неизменно“.
Хуан Гуайдо публично протегна маслинова клонка към Китай, като заяви, че Венецуела трябва да запази връзките си с най-големия в света вносител на нефт – Китай.
Но не всичко в отношенията между венецуелската опозиция и Пекин е така гладко. През последните 12 години Венецуела е получила от Китай 50 милиарда долара под формата на кредити и трябва да ги изплаща чрез своето главно богатство – петрола. Според изчисленията на Министерството на търговията на Китай, в момента Каракас дължи на Пекин около 20 милиарда долара.
Естествено, в Китай искат да минимизират загубите по тези кредити. В момента страните водят преговори за удължаване на сроковете за връщане на парите, за да може временното правителство на Венецуела да има поне малко време да повдигне духа си.
Още едно препятствие е това, че венецуелските законодатели не за първи път се опитват да направят прозрачни условията по китайските кредити, но не намират разбиране в Пекин.
Както и Китай, Москва публично подкрепи Николас Мадуро, но не изяви особено желание да помогне на неговото правителство с нови кредити. Прави впечатление и обстоятелството, че през последните години, докато над Венецуела се събираха облаците, нито Русия, нито Китай дадоха на Каракас големи кредити.
Наскоро прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва е открита за диалог с Хуан Гуайдо. МВнР на Русия също нееднократно подчерта, че Москва се надява да запази сътрудничеството с Каракас независимо от това, как ще се развият събитията в латиноамериканската страна.
В момента Венецуела, отрязана чрез санкции от американските рафинерии, търси нови купувачи за венецуелския нефт. Като най-перспективен изглежда Индия. Според данните на WSJ, арабската компания за танкери Bahri е изпратила един от своите кораби във Венецуела, където той ще бъде натоварен с петрол, който трябва да достави в Индия.
На 11 февруари министърът на петролната промишленост на Венецуела Мануел Кеведо замина за Делхи, където преговаря за увеличаване на доставиките на нефт в Индия. Но ще му бъде трудно да постигне желания резултат, защото индийските власти са недоволни от това как работи Каракас и, конкретно, от това, че той вече няколко години отлага връщането на половин милиард долара, които Венецуела дължи на държавната нефтена компания ONGC Videsh Ltd.
Проблеми за венецуелското правителство се появиха и с индийските фармацевтични компании, които по-рано бяха основните производители на лекарства за тази страна. Заради влошаването на икономическите и социалните условия, индийските фармацевти започнаха да прехвърлят производството в други държави.
Превод и редакция: Иван Христов
