Сърбия претърпя външнополитическо поражение. Тя не успя да попречи на осъществяването на отдавнашното намерение на Косово да създаде собствена армия. В Съвета за сигурност на ООН косовският и сръбският президенти Хашим Тачи и Александър Вучич си размениха взаимни реплики. В гнева си, Сърбия даже гласува против резолюцията, осъждаща милитаризацията на Крим, за което спечели укора на украинския посланик в Белград Александър Александрович, който напомни за „джентълменското споразумение“ между Порошенко и Вучич да не гласуват в ООН един против друг. Както винаги, сръбската позиция бе подкрепена от Русия, а косовската – от САЩ. Но главното за Белград не е това, а, че с ясно осъждане на решенията на косовските власти не излезе Европейския съюз. Част от страните въобще не подкрепиха създаването на косовска армия. А Германия, Белгия, Италия, Нидерландия, Полша, Швеция и Великобритания се ограничиха само с призив към страните да „търсят компромис“. Ръководството на НАТО, което можеше лесно да блокира процеса по създаване на косовска армия, тъй като нейното оръжие се намира в складовете, контролирани от Алианса, се ограничи само с мътни заплахи да „преразгледа нивото на своето взаимодействие“ (формулировката е на генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг) с военните сили на Косово. Което напълно устройва Прищина.
Парламентът на тази самопровъзгласена държава, без участието на представляващата сръбската общност партия „Сръбска листа“, гласува в петък за това, което в течение на десет години беше тайно, да стане явно. Фактически вече съществуващата армия на косовските албанци (тя носи името Косовски сили за сигурност (КСС) и се смята за нещо като специално полицейско подразделение) трябва да се появи и де юре. Това означава, че всяка, дори и теоретична възможност за връщане на Косово в Сърбия изчезва. Да се намери формула за интеграцията на двете бивши административни единици на Югославия в едно цяло все още е възможно: в края на краищата, стратегическата външнополитическа цел на Прищина и Белград е една и съща – влизане в ЕС. Но как да се обединят две армии, привикнали да гледат една на друга в качеството на вероятен противник, не е ясно.
Именно затова, съгласилите се на отделяне (или, ако трябва да наречем нещата с истинските им имена, отделяйки) Косово, САЩ и техните европейски съюзници дълго не се решаваха да дадат „зелена светлина“ за създаването на косовска армия. В Конституцията на републиката има точка, която, по същество, дава на сръбското малцинство право на „вето“ върху този ход. На КСС не беше разрешено да имат тежко въоръжение. С една дума, Белград трябваше да остане с приятната илюзия, че работите могат да бъдат върнати назад и че в бъдеще някак си ще може да върне своята бивша автономия. А съседите (преди всичко, Македония с нейното голямо и неведнъж създавало проблеми албанско малцинство) с Косово без армия бяха някак си по-спокойни, отколкото при едно Косово с армия.
Но сега във Вашингтон, очевидно, сметнаха, че вече няма от какво да се притесняват. Сърбия окончателно и необратимо избра курс към влизане в ЕС. И ако е така, тогава е време да се плати и цената под формата на отказ от Косово. На Белград не само му показаха, че бившата автономия вече не му се подчинява. Беше демонстрирано, че в Косово и сръбското малцинство не може да бъде използвано да лобира интересите на Сърбия. Конституционното ограничение, позволяващо на сръбските партии да блокират създаването на армия, беше заобиколено с лекота. Първият път – през февруари 2017 година, когато парламентът даде правомощия на правителството пълномощия да трансформира КСС във въоръжени сили. Вторият път – сега. Само, както се оказа, думата „армия“ трябваше да се избягва в официалните документи. В Косово се появява официално Министерството на отбраната, Генерален щаб, набор, но няма да има армия на хартия, а ще останат същите тези Сили за сигурност. С функции, които не се различават от функциите на армията.
Каква ще бъде реакцията на Сърбия? Най-невероятният сценарий е въоръжено нахлуване. Ще отидат на боклука годините работа на ръководството на страната над интеграцията в ЕС, която не е далеч. Освен това, даже да допуснем невероятното и нахлуване на сръбските войски за „възстановяване на конституционния ред“ или поне за защита на сръбския анклав в Косово бъде „преглътната“ от Запада, не е факт, че това ще бъде лека разходка за сръбските военни. Армията на Сърбия в момента далеч не е в най-доброто си състояние. През годините след Слободан Милошевич тя се финансира на остатъчния принцип. А в Косовом напротив, дори се подготвяха сериозно за война. В тази светлина е много вероятно създаването на косовска армия да бъде „преглътнато“ от Сърбия. По-скоро Вучич ще заложи на преговори с Брюксел и Вашингтон. Може би там ще сменят гнева с милост и ще позволят на Сърбия да се съгласи с независимостта на Косово, но и в същото време да запази достойнството си.
Превод и редакция: Иван Христов
