За това, че Турция има намерение да построи военноморска база край село Сюрмен (недалеч от град Трабзон и на около 150 км от границата с Грузия) съобщи вестник Miliyet. Това ще бъде третата такава база на Черно Море. Другите две, в Синоп и Самсун, се използват отдавна и изглеждаше, че те са напълно достатъчни, за да задоволят потребностите на турския Военноморски флот. Още повече, е за турския флот Черно море е второстепенно направление: неговите основни сили традиционно са съсредоточени в Егейско и Средиземно море. Там е старият потенциален противник (Гърция), с който Турция е в един военен блок, но въпреки това отношенията между двете страни са далеч от идеалните заради неразрешения кипърски проблем.
Във вестник Miliyet свързват строителството на базата с тръбопровода „Турски поток“ и дори с руско-украинския инцидент в Керченския пролив (изглежда, всичко това придава на проекта особена актуалност). Но е очевидно, че не става дума за нова, а за много стара идея. Непосредствената разработка на проекта започва през миналата година, а идеята, както се казва, е витаела във въздуха още по време на Студената война. Властите отдавна имат намерение да засилят икономическото развитие на далеч не най-успешния регион на Турция, какъвто е североизточната част на страната, чрез строителството на обекти с държавно значение.
Разбира се, съседите, в този случай, не се интересуват от вътрешнотурските работи, а от външнополитическите аспекти на случващото се. Строителството на нова база може да се тълкува като реализация на курса на засилване на турското военно присъствие в Черно море. А предвид това, че страната е в НАТО, може да се смята, че „военният кулак“ в това море усилва и целия блок.
Отношението на Алианса към идеята за по-плътно усвояване на Чено море през последните години се промени. От една страна, нарастването на мощта на руския ВМФ и събитията в Украйна и Грузия, изглежда, подтикваха НАТО да увеличава присъствието си там. Но в крайна сметка всичко се свежда до Конвенцията от Монтрьо – документ, подписан през 1936 година, според който на всички нечерноморски държави се забранява да държат повече от 21 дена своите военни кораби в това море. При това тяхната сумарна водоизместимост не може да надвишава 30 хил. тона. Т.е. Шести флот на САЩ, за противодействието на който бе създаден и съветския Черноморски флот, с цялата му инфраструктура, при никакви обстоятелства не може да се приближи до бреговете на Новоросийск и Севастопол. А Конвенцията Монтрьо не е нератифицирания Будапещенски меморандум, а един от основополагащите документи на международната сигурност. Затова на НАТО изобщо не му се иска да се пробва да го отменя, или да го преразглежда. Влизащите в ЕС причерноморски членове на Алианса България и Румъния не горят от желание да харчат пари за превъоръжаване и увеличаване на своя флот, още повече, че на „старшите другари“ от Блока никак не им се струва важно да компенсират разходите.
Остана надеждата Турция. Нейният президент Реджеп Таийп Ердоган наистина преди време проявяваше интерес към засилването на турското присъствие в Черно море. Все пак през 90-е турският флот доминираше изцяло тук, а в момента ВМФ на Турция, както и всички въоръжени сили, преминават през етап на превъоръжаване. По време на конфликта с Русия заради свалянето на руския изтребител в Сирия, Ердоган сам поиска НАТО да засили своите позиции в Черно море, оплаквайки се, че този воден басейн, както се изрази самият той, е „станал руско езеро“.След това той охладня към подобни планове, но съдейки по новата база, не е охладнял съвсем. При всички случаи, нейното появяване говори за това, че американските кораби, които от време на време се появяват в Черно море, ще имат още един пристан: освен в Одеса, Батуми, Бургас и, например, Синоп, както и Сюрмен.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
