Германският канцлер Ангела Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон, организатори на новото мероприятие в политическия живот на Стария Свят, охладиха надеждите на Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Косово и Черна гора за бързо влизане в обединена Европа. Преди да влязат в ЕС, не би им навредило да подредят нещата у дома си. Европейските лидери разбират под това понятие на първо място политическа стабилност, която, както и по-рано, явно липсва на западната част на Балканите.
Впрочем, Еманюел Макрон добави лъжичка мед и обеща помощта на Париж в провеждането на ключовите реформи в икономиката, социалната сфера, сигурността и съдебната система.
„Ще работим заедно над стабилността на региона“, подчерта френският президент.
Интересът на Брюксел, Париж и Берлин към Западните Балкани, до голяма степен загубен на границата на столетието, бе върнат заради Пекин, който през последните 10-15 години много активно прониква в този регион; и Русия, която исторически винаги е имала големи интереси на Балканите и също спомнила си за тях през 2000-те години. Президентът Макрон подчерта, че разбира, че в региона имат интереси и други страни (Русия и Китай), но добави, че интересите на Европа, така или иначе, са повече и по-големи.
С нежеланието си да предадат Западните Балкани, Русия и Китай принудиха Брюксел да действа. Две държави в региона: Хърватия и Словения, вече са членки на ЕС, а останалите шест са на различни етапи от влизането. Най-близко са Черна гора и Сърбия. Между Белград и Подгорица, от едната страна и Брюксел, от друга, вече започнаха официални преговори за влизане в Съюза. Албания и Северна Македония засега са само кандидати. Те се надяват да получат зелена светлина и да започнат преговорите на срещата на Съвета на ЕС през юни. Тази среща ще има голямо значение за Западните Балкани, защото на нея, най-вероятно, ще бъде дадена оценка за готовността на балканските страни да влязат в обединена Европа.
Шансовете на Сърбия, която е най-напред от всичките си съседи по пътя към ЕС, се намаляват от приятелството й с Русия и в още по-голяма степен от неразрешените противоречия с Косово. Отношенията между Белград и Прищина минаваха като червена нишка през всички мероприятия и разговори в Берлин.
Сега всички обсъждат идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово за елиминиране на териториалните претенции. Вашингтон, Брюксел и Париж подкрепят идеята за обмен, но от момента на появата й канцлерът Меркел не крие негативното си отношение.
Провеждането на западнобалканската среща в германската столица, освен нежеланието да се предаде този стратегически важен регион на Русия и Китай, се обяснява още и с тревогата на Франция и Германия за това, как ще се развият събитията на Западните Балкани независимо от неотдавнашния успех с преименуването на Македония, което позволи да бъде разрешен многогодишния спор между Скопие и Атина за името на бившата югорепублика.
„Сред лидерите в региона има настроения сродни с Брекзит“, обяснява Ади Серимагич, анализатор на организацията European Stability Initiative и автор на скорошен доклад за положението в региона. „В смисъл, че те не разбират цялата важност на Европейския съюз за тях, а той е главният им партньор“.
Според Серимагич има основания за безпокойство. Той например каза, че преди десет години населението на балканските страни се е отнасяло с по-голям оптимизъм към влизането в ЕС, отколкото сега.
Главният резултат от западнобалканската среща в Берлин, се казва в изявление от германското правителство, е съгласието на Сърбия и Косово да си сътрудничат в търсенето на компромиси и решения на многобройните проблеми в двустранните отношения. Белград и Прищина обещаха да играят „конструктивна роля“ в преговорите, които се провеждат с посредничеството на Федерика Могерини и които засега не дадоха особени резултати.
Междувременно сръбският президент Вучич участва във втория форум "Един пояс, по един път", който се проведе в Пекин. В китайската столица сръбският лидер се срещна с президентите на Русия и Китай и най-вероятно е обсъдил косовския проблем със Си Дзинпин и Владимир Путин.
Превод и редакция: Иван Христов
