Борбата за влияние в Европа между НАТО и Русия не стихва дори за минута. Основният театър, за щастие, все още не на военните действия, са Балканите. Инициативата е на страната на Северноатлантическия алианс. През тази година НАТО „изтегли“ на своя страна Черна гора, а в момента се опитва да уговори Босна и Херцеговина (БиХ) да последва примера й. Това, между другото, е малката балканска страна, която стана през 1995 година мястото на първата употреба на сила на Алианса.
Миналата седмица министрите на външните работи на членовете на НАТО възобновиха действието на програмата, с която не се бяха занимавали от десет години – Плана за приемане на нови членове (MAP). Програмата бе „извадена от нафталина“ с една конкретна цел – БиХ.
Естествено, такъв важен и сложен въпрос, като членството в Северноатлантическия алианс, не можеше да не предизвика ожесточени спорове в самата БиХ. Страната е населена от три основни (конституционни) народа: бошняци, изповядващи ислям, които по данните от преброяването през 2013 година са точно половината от населението. На сърбите се падат близо една трета (около 31%) от населението на Босна, а хърватите са 15%. Бошняците и хърватите, като цяло, са за задълбочаване на връзките с НАТО, но огромното мнозинство от сърбите, начело с техния лидер Милорад Додик – са категорично против Алианса.
„Не подкрепям никакви действия, подпомагащи влизането на страната във военен съюз, независимо дали НАТО, или каквато и да е друга организация“, заяви Милорад Додик, сръбският представител в президентския съвет, в който влизат още Шефик Джаферович от бошняците и Желко Комшич от хърватите.
Различно е мнението на Джаферович, който счита членството в НАТО за една от най-важните задачи във външната политика на БиХ. Той има подкрепата на Желко Комшич, който, между другото, напомня, че предшественикът на Додик в Президиума – Небойша Радманович, през 2009 година, когато за първи път е обсъждана идеята за влизане на Босна в НАТО, е подкрепил инициативата.
„Република Сръбска тогава“, отговаря Додик – „действително разглеждаше присъединяване към НАТО, защото ни се струваше, че трябва да водим преговори с Алианса. Днес геополитическата обстановка се промени“.
НАТО упорито се опитва да се разшири на Балканите, които бяха в сферата на влияние на Съветския съюз и които в момента Русия, като правоприемник на СССР, смята за своя сфера на влияние. Засега инициативата е на страната на Северноатлантическия алианс: Словения, Хърватия и Черна гора вече са част от НАТО, а Македония получи покана за присъединяване през юли т.г.
Какво е единство в БиХ отдавна са забравили. След като страната фактически стана мюсюлмано-хърватска и сръбска конфедерация след Дейтънския мирен договор, с който през 1995 година бе сложен край на кървавите войни, членовете на Президиума спорят абсолютно за всичко, започвайки от разпределението на бюджетните средства и завършвайки със знамената, които трябва да се развяват на сградата на Президентството при срещите им.
За примери за разногласията няма нужда да се ходи далеч. Не по-отдавна от миналата седмица Милорад Додик напусна заседание на Президиума в знак на протест срещу това, че над сградата не бе издигнато знамето на Република Сръбска.
За никого не е тайна, че НАТО само е виновно за крайно негативното отношение на сърбите към организацията. През последната година на войната в Босна авиацията на Алианса бомбардира позициите и градовете на босненските сърби. В Република Сръбска, разбира се, не са забравили и бомбардировките на натовската авиация през 1999 година на родствените им сърби, живеещи в съседна Сърбия.
„Не можем да простим хилядите бомби и хилядите убити сърби в Република Сръбска и Сърбия“, неотдавна напомни Милорад Додик. „Членството в НАТО ще бъде унижение за всички сърби“.
Додик е в американските санкционни списъци. Вашингтон го обвинява в подкопаване на мира и стабилността в БиХ заради призивите му за отделяне на Република Сръбска.
Спорове се водят не само в Босна и Херцеговина. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, например, през този месец обвини НАТО и ЕС в ускоряване на усилията за на нови завоевания в региона и предоставяне на балканските страни на измамен избор – че те трябва да бъдат или на страната на Русия, или на НАТО.
Що се касае до самия Алианс, то генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг смята, че изборът трябва да направят самите босненци.
„Сега трябва да реши дали приема ли нашите предложение или не самата Босна и Херцеговина“, казва Столтенберг. „Ние им предоставихме тази възможност“.
Превод и редакция: Иван Христов
