Разбира се, средната класа е под натиск от години. Ситуацията е най-сложна след финансовата криза. Авторите на изследването съветват, за да се облекчи натиска върху средната класа, да се намалят данъците на работниците със средна работна заплата и загубените средства да се прехвърлят на техните колеги с по-високи заплати; също така да се направят опити да се забави растежа на цените на жилищата, образованието и медицинските грижи.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) класифицира домакинствата от средната класа с доходи в диапазона от 75 до 200% от средното. Данните се различават значително в различните страни. В САЩ например хората с годишен доход от 23 400 до 62 400 долара се класифицират като средна класа.
През последните 30 години делът на средната класа в населението на страните-членки на ОИСР е намалял от 64 на 61%. Най-голям е спадът в САЩ, Германия, Израел, Канада, Финландия и Швеция.
Възстановяването на средната класа в развитите страни също „куца”. По-рано до 70% от 20-годишните са попадали в средната класа, но сега делът на младите хора, известни като милениъли, е спаднал до 60%.
В Япония, например, както се казва в изследването, помощник-директор на малка издателска компания, за да влезе в средната класа, трябва да има някои важни технически умения, както и да заработва странично.
Дялът на средната класа в САЩ и Израел сега варира около 50%, а в северните страни и в редица други европейски страни е 70%. Сравнително ниският дял на средната класа в САЩ се дължи на високия среден доход.
Авторите обясняват загубите на средната класа с „ужасните“ темпове на нарастване на доходите в сравнение с богатата прослойка от населението. В същото време, редица стоки и услуги, определящи равнището на живот на средната гласа, се увеличаваха много по-бързо. Това се отнася особено за стойността на жилищата, за които в момента отиват до една трета от приходите на средната класа. За сравнение: през 1995 година този дял е една четвърт.
Тенденцията е добре изразена в Германия. След 2012 г. жилищата под наем в най-големите германски градове се увеличиха драматично: в Берлин с почти 70%, а в Мюнхен например с 43%. Реалните заплати за същите шест години са се увеличили с 8,4%.
Рязко нарастналия наем на жилищята стои на пътя на още един способ за попадане в редиците на средната класа – малкия бизнес. По думите на берлинчанина Марио Ломбардо, от момента на откриването на неговата компания с магазин за ръчно произведени парфюми и ароматизирани свещи наемът му се е удвоил, а данъците съставят повече от 40% от доходите. Не е изненадващо, че според данните на изследването, всяко пето (20%) домакинство харчи повече, отколкото заработва, т.е., живее в дълг.
Превод и редакция: Иван Христов