Рискът Испания да последва Италия създава опасения сред европейските институции, които гледат на Мадрид, като на един от малкото членове, които подкрепят европейската интеграция и който е свободен от екстремни партии.
"Испания не е Италия", заявиха представители на Европейската комисия, когато испанският министър-председател Педро Санчес от Социалистическата партия (PSOE) встъпи в длъжност в началото на юни миналата година, само няколко дни след като Движението "Пет звезди" и дясната „Лига“ формираха коалиционно правителство в Италия. Брюксел подчерта, че Мадрид е привързан към правилата на ЕС, за разлика от постоянните провали на италианските вицепремиери Луиджи ди Майо и Матео Салвини.
Но осем месеца по-късно, когато Испания трябва да проведе третите си парламентарни избори в рамките на четири години, различията с Италия не са толкова очевидни за Брюксел. Администрацията на Санчес ще постави рекорда като най-кратката в историята на испанската демокрация. За четвърта поредна година Испания не успя да спази крайния срок за представяне на плана си за разходи в Брюксел, а за трета поредна година бюджетът за предходната година беше удължен.
Проучванията показват, че изборите на 28 април вероятно ще доведат до безизходица, като прогресивните и консервативните партии ще имат подобен брой места. Решаващата роля може да остане за „Вокс“, крайно дясна партия, която се придържа към евроскептичните теории, които са предпочитани в страни като Унгария и Полша.
„Най-непосредственият риск е Испания да влезе в политически застой след изборите, ако не се формира бързо ново правителство“, заяви източник от ЕС. „В средносрочен план най-голямата тревога е опасността да се разпространят анти-брюкселски послания, което виждаме в толкова много други страни. Не можем да изключим възможността за нова Италия“.
ЕС остана относително спокоен и дори до известна степен бе облекчен, когато предишното правителство на Мариано Рахой от консервативната Народна партия (НП) беше свалено с вота на недоверие, воден от Санчес. Администрацията на Рахой бе белязана от безпрецедентна териториална криза в Каталуния, а Санчес бе приет добре от германския канцлер Ангела Меркел и от френския президент Емануел Макрон. Европейската комисия се присъедини към приветствията, като даде на новото испанско правителство широк резерв, който позволи на Мадрид да представи план за бюджета, който увеличи разходите с над 5 милиарда евро.
Но най-щедрия бюджет в последното десетилетие в крайна сметка доведе до срива на властта на Санчес. Европейските партньори на Испания са разтревожени от този последен ход на събитията, както е видно от реакциите на форумите, проведени миналата седмица в Брюксел, Страсбург и дори в Мюнхен, където много лидери на ЕС присъстваха на годишната среща за сигурност и отбрана.
Възходът на „Вокс“
На всички тези сбирки, политическата ситуация в Испания бе тема на разговор в кулоарите. Докато загрижеността още не е на нивата от 2012 година, когато имаше притеснения, че евентуална финансова криза в Испания може да разбие еврозоната, сега има ясни съмнения относно политическата стабилност в един от най-големите членове на Съюза.
Европейски източници заявиха, че „най-голямата изненада“ за тях е бързото издигане на „Вокс“ в страна, която беше изключение в Европа, изпълнена със силни крайно-десни и евроскептични партии. Но това спря да бъде така на изборите в Андалусия през декември, когато „Вокс“ спечели парламентарно представителство за първи път и изигра решаваща роля за формирането на регионалното правителство.
През ноември 2018 г., месец преди изборите в Андалусия, социологическите проучвания показваха рейтинга на „Вокс“ под 5%, като тогава партията беше почти непозната извън Испания. Два месеца по-късно тази цифра се е удвоила и е трудно да се намери държавен служител на ЕС или евродепутат, който не е чул за новата фракция.
Въпреки това, източниците в Еврогрупата - министрите на икономиката и финансите на еврозоната - смятат, че е много малко вероятно всякакво правителство в Испания, било то дясно или ляво, драстично да се отклони от бюджетната дисциплина или от въведените икономически реформи по време на кризата.
Тези източници прогнозират „приемственост“ в макроикономическата ситуация, с възможност за нюанс в по-противоречивите й аспекти (като трудовата реформа), което самият Санчес предложи и което вече се случи в Гърция и Португалия.
Политическата нестабилност може вместо това да има много по-голям ефект върху лостовете на Испания в Брюксел, където от 2010 г. тя губи влияние и престиж. Падането на правителството на Хосе Луис Сапатеро, след като приложи плана за приспособяване, поискан от Берлин, спасяването на банките през 2012 година, шестте месеца под служебно правителство, докато не бяха проведени нови избори, териториалната криза, създадена от движението за независимост на Каталуния изиграха такава роля, която отне мястото за маневри на Испания в европейските институции.
Последната криза идва в много чувствителен момент за Европейския съюз, който е изправен пред преразпределение на властта заради предстоящото излизане на Великобритания на 29 март и изборите за Европейски парламент на 26 май.
Превод и редакция: Иван Христов
