Джейми Димон, ръководител на JPMorganChase, също е загрижен за здравето на капитализма. Димон, чиято заплата миналата година е $ 30 милиона, казва: "[Капитализмът] помогна да се измъкнат милиарди хора от бедността ... Това не означава, че капитализмът няма недостатъци, че не оставя хората зад себе си и че не трябва да не се подобрява”.
Това е нещо ново. Критикуването на капитализма и неравенството, което той генерира и утвърждава, е старо колкото Карл Маркс. Новото е, че титаните на индустрията, чиито интереси са тясно свързани с капитализма, го критикуват толкова силно, колкото и най-оскърбените леви активисти. Бизнесмените искат да го поправят, а радикалните критици искат да бъде заменен.
Големите бизнес лидери не са единствените нови критици. Според неотдавнашно проучване на Gallup, делът на американците между 18 и 29 години, които имат позитивен възглед за капитализма, е спаднал от 68% през 2010 г. на 45%. Днес 51% от тях имат положително мнение за социализма. Това също е ново.
В академичния свят има същите опасения. Пол Колиер е известен икономист и професор в Оксфордския университет, който публикува миналата година „Бъдещето на капитализма“. В своята книга той предупреждава, че съвременният капитализъм има потенциала да ни издигне до безпрецедентно ниво на просперитет, но днес той е морално фалирал и се отива към трагедия.
Критиките на капитализма са много и разнообразни и повечето от тях са много стари. Най-често срещаният факт е, че капитализмът осъжда масите на бедност и концентрира дохода и богатството в малък елит. Тази критика беше временно ограничена от успеха на страни като Китай, Индия и други в намаляването на бедността. Това се дължи до голяма степен на приемането на либерализиращи реформи, които стимулираха растежа, заетостта и увеличаването на доходите, създавайки най-голямата средна класа в историята… още една новост.
Финансовата катастрофа от 2008 г. обаче предизвика загриженост за неравенството и съживи скептицизма на хората срещу капитализма. За страни като Бразилия и Южна Африка икономическото неравенство беше норма, но за други това означаваше връщане в болезнена реалност, която мнозина си мислеха, че е преодоляна. Няколко европейски страни, както и Съединените щати се присъединиха към групата на нациите, където неравенството се увеличи.
С неотдавнашните изригвания на популизма и политическата нестабилност, широко разпространеното чувство за неотложност относно необходимостта от намаляване на неравенството се превърна в част от националните дебати в много страни. Споразумението за необходимостта от намеса обаче не е придружено от съгласие за това как да се направи това. Липсата на консенсус има много общо с различните мнения за основните причини за неравенството. За Доналд Тръмп няма съмнение: вносът на Китай и нелегалните имигранти са причините за икономическото страдание на тези, които са „изоставени“, както и обяснението защо толкова много американци не могат да постигнат американската мечта.
Но това не е вярно. Проучванията показват, че основните двигатели на неравенството са новите технологии, които разрушават работните места и поддържат ниски работни заплати. Вариант на тази теория е, че все повече сектори са доминирани от малък брой много успешни големи компании, чиито бизнес стратегии възпрепятстват увеличаването на заплатите, инфлацията и икономическия растеж. В Съединените щати финансовите и здравните сектори - с тяхната непропорционална икономическа тежест и политическо влияние - често се посочват като примери. За икономисти като Томас Пикети, Емануел Саенц и др., икономическото неравенство се дължи главно на неравностойното разпределение на капитала, както частен, така и публичен.
Но тези обобщения са измамни. Причините за увеличаването на неравенството в Индия са различни от тези на САЩ, а тези в Русия са различни от тези в Чили или Китай. В някои страни основната причина за неравенството е корупцията, а в други не.
Най-вероятно ние просто отново се сблъскваме с идеологическите войни от миналия век и тези нови предизвикателства ще изискват нови идеи. Влиянието на изкуствения интелект върху неравенството, например, все още е неясно, но има основателни причини да се смята, че то ще бъде голямо. И тази иновация може да направи всички наши получени идеи за причините за неравенството и последствията от нея остарели. Тези и други промени на 21-ви век ще създадат нови и мощни източници на неравенство, които ще изискват нови и еднакво безпрецедентни политики за затваряне на пропастта между богатите и бедните.
Превод и редакция: Иван Христов
