Правителството на световната суперсила е в застой, докато правителството на бивша суперсила - Обединеното кралство - седи парализирано след страдание от самонараствани рани. Ангела Меркел, която доскоро беше най-влиятелният европейски лидер, върви към пенсиониране. Френският й колега е изправен пред изненадващото социално въстание на „жълтите жилетки“. Междувременно испанският премиер дори не беше избран на длъжност благодарение на парламентарното мнозинство на собствената си партия, а вмесо това дойде на власт с помощта на испанското законодателство. В Израел, единствената демокрация в Близкия изток, премиерът е обвинен в корупция, измами и други обвинения. През следващите месеци Бенямин Нетаняху може да бъде или преизбран или изпратен в затвора.
Всички тези страни изглежда страдат от тип „политическо автоимунно заболяване” - част от обществото води война с останалата част от социалното тяло. Основната причина за болестта е поляризацията на обществото и, в крайна сметка, политиката. Ясно е също, че болестта се разпространява и е много заразна. Това не означава, че поляризацията не е съществувала и преди, а само че става все по-остра и може да се окаже смъртоносна, както се вижда от всички тези крайни примери на правителствена дисфункция. Затварянето на важни части от американското правителство е само последното и най-ярките последствия от разпространението на болестта. Наистина, по всяка вероятност този тип правителствена парализа и хаос може скоро да се превърне в норма.
На какво дължим тази фрагментация на толкова много общества на различни групи, които са напълно нетолерантни едни към други? Увеличаването на икономическото неравенство, нарастващата икономическа несигурност и чувството за социална несправедливост са несъмнено някои от причините за политическата поляризация. Популярността на социалните мрежи и кризата на журналистиката и традиционните медии също помагат за насърчаването му. Социалните мрежи като „Туитър“ и „Инстаграм“ позволяват само кратки съобщения. Такава краткост привилегирова екстремизма, тъй като колкото по-кратко е посланието, толкова по-радикално трябва да бъде то. Всичко е или много бяло или много черно. И, разбира се, това благоприятства сектантството и прави по-трудно постигането на споразумения.
Надеждата е, че по същия начин, по който поляризацията поражда парализа в правителствата или в токсична политическа среда, тя може да доведе до промени и пробиви в страни с корумпирани, посредствени и неефективни политически системи. Подобно на холестерола, който може да бъде добър и лош, има случаи, в които политическата поляризация може да има положителни ефекти, заключава изданието.
Превод и редакция: Юлиян Марков
