Благоевград. Датата 3 март не е забравена от бителите на града и днешното поколение се връща към нея всяка година. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите ѝ вестта за обявяването на Руско-турската война провокира чувства на национална съпричастност и желание за саможертва на голям брой българи от Пиринския край, които влизат в редовете на българското опълчение. Александрова добави, че макар Горна Джуамя, днес Благоевград, да се освобождава два пъти, днешният ден се явява много важен за бъдещата история на Пиринският край. „Първият от тях е през 1878 година, а вторият 34 години по-късно – през 1912 година. В началото на януари 1878 година една малка част от предния отряд на генерал Гурко, съставляваща една дружина пехота, кавалерия и една батарея-артилерия, под командването на майор Иван Павлович Орлински, се отправя на юг по долината на река Струма. Тази част е част от състава на Четвърти хисарски полк, командван от граф Щакелберг. Същевременно в Рилското корито се образуват чети, които влизат в непрекъснати схватки с турския аскер и башибозук“, каза още Александрова. Начело на Горноджумайската и Рилската чета застават учителите Арсени Костенцев, който е учител в Горна Джумая по това време, и Петър Рафаилов от село Стоб. „Безредията в района принуждават населението да изпрати няколко пъти депутация при майор Орлински в Дупница, където е било седалището му, с молба войските му да продължат на юг по струмското направление и да овладеят и град Джумая. По-късно с оглед на Одринското примирие градът влиза в зоната, която е трябвало да бъде окупирана от руските войски и на 10 февруари 1878 година руското командване издава заповед градът да бъде освободен от намиращите се най-близо руски военни части, именно това се оказва отрядът на Орлински“, заяви Александрова. На следващия ден започват боевете в Рилското корито, прехвърлят се във височината Баларбаши, откъдето идват руските войски и на 12 февруари влизат тържествено в Горна Джумая.
Ливия НИНОВА