Благоевград. Знаково събитие в историята на Горна Джумая е първото Освобождение на града от турско робство, което става факт на 12 февруари 1879 година. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин историкът и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград Елена Александрова. Според нея това е така, защото макар и само за няколко месеца, населението се докосва до свободата, а това дава импулс в следващите няколко десетилетия - хората да не останат безчувствени в извоюването на политическа автономия за християнското население в Македония. „В хода на Руско-турската война единственият град, освободен в Пиринския край, е Горна Джумая, тъй като руските войскови части навлизат на юг до Симитли и Железница. Има данни, че Симитли и околните села също са били освободени, но това са данни предимно по спомнена устна традиция. Макар и само за няколко месеца наистина жителите на Джумая почувстват полъха на свободата, защото се създават граждански органи на управление. Турските военни части са отблъснати на юг и започва едно мирно изграждане административно на града. Това дава стимул за една непрестанна борба и за последващите години за населението в Горна Джумая“, добави Александрова. Още през 1902 година избухва Горноджумайското въстание. В Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година също се включват много голяма част от хората в региона, организирани от четите на ВМРО и Върховния комитет. „Но ако се върнем малко назад, трябва да кажем, че първият въоръжен отпор на решенията на Берлинския договор идва още през есента същата година. Това е Кресненско-Разложкото въстание, именно център, на което се оказва Горноджумайският регион. Идеологически ръководител и подбудител на въстанието е митрополит Натанаил Охридски, а то е организирано с финансовата и материалната подкрепа на комитетите „Единство“ в Княжество България, начело на които застават Стефан Стамболов в Търново и Захари Стоянов в Пловдив“, уточни Александрова. Според нея населението в града макар и само за няколко месеца почувствало едно самостоятелно развитие и еманципираност за такова, вече трудно би могло да остане примиримо към това, което се случва с него в Берлин през 1878 година.
Ливия НИНОВА