Първият Закон за амнистия е приет през 1991 година, когато са амнистира затворници и лица с ефективни присъди, които все още не са започнали да излежават наказанията си.
Втората амнистия е през 1999 година, като част от политическия договор между тогавашните коалиционни партньори в правителството – ВМРО-ДПМНЕ и ДПА (Демократическата партия на албанците), с която са освободени кметовете на Тетово и Гостивар Айладин Демири и Руфи Османи, както и участниците в опита за отваряне на университет с преподаване на албански език в Мала Речица.
Третият случай е през 2002 година, като част от Охридския рамков договор. С амнистията са освободени от наказателно преследване и затвор участниците в конфликта от 2001 година.
През 2003 година е приет четвъртият Закон за амнистия, който се отнася до гражданите, отклонили се военна служба и изоставили самоволно въоръжените сили.
Тази година е една от редките, в която имаше две амнистии (пета и шеста)
С първата се намалиха присъдите на лишените от свобода. С този Закон бяха освободени от излежаването на присъди осъдените лица, получили до шест месеца, а онези, които са получили над половин година, ще излежават с една трета по-малко от първоначалната си присъда.
Втората и най-спорна е амнистията, която е част от договора за помирение между властта и опозицията, с която се освобождават от наказателно преследване , спират се образуваните наказателни производства и изцяло се освобождават от изтърпяване на присъдите лицата, за които има основателно съмнение, че са извършили престъпление по време на събитията в парламента на Република Македония на 27 април 2017 година.
Превод и редакция: Иван Христов
