„МПЦ-ОА се намира на територия, която принадлежи на Сръбската православна църква (СПЦ). Смятам, че изявлението на вселенския патриарх Вартоломей бе направено по съвсем друга причина – с цел поне малко да се успокоят събитията около Украйна и да получи доверието на СПЦ. Затова смятам, че в неговото изказване няма нищо ексклузивно, тъй като винаги е било пределно ясно, че ситуацията в Украйна не може да се сравнява с тази в Скопие“, обясни Йован.
Според неговото мнение, единствената възможност на МПЦ-ОА винаги е била СПЦ.
„Трябва да бъде ясно, че тази църковна територия, без разлика дали на нея се намира държавата Македония, официално принадлежи на СПЦ. Категорично, за това има документ, нещо, с което, например, Руската църква не разполага за територията в Украйна. МПЦ-ОА веднъж се опита да получи автокефалия чрез Българската православна църква (БПЦ) и не успя. След това се опита да го направи през Цариград и отново не успя. Защо? Защото само СПЦ е отговорна и може да се преговаря само със СПЦ. Ако не беше така, защо през 2002 година се водиха преговори със СПЦ за подписване на Нишкия договор? Защо не се водиха с България или Цариград?“ – обяснява Йован.
Агенция „Фокус“ припомня:
Кой е македонският (бивш Велешки) епископ Йован:
През юни 2002 година при преговорите между Сръбската православна църква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна църква е подписано така нареченото Нишко споразумение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на силна критика за споразумението и то в крайна сметна е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски призовава епископите, клира и вярващите към канонично единство и митрополит Йован Повардарски е единственият епископ, който на отговаря позитивно и заедно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единство със Сръбската православна църква.
На 23 септември 2002 г. Светият синод на Сръбската православна църква го назначава за екзарх на целия диоцез на създадената Православна охридска архиепископия.
След конституирането на Светия архиерейски синод на Православната охридска архиепископия, на 25 декември 2003 година Йован е избран е за негов предстоятел. На 24 май 2005 година, денят на Светите Братя Кирил и Методий, съгласно Нишкото споразумение е потвърден от патриарх Павел Сръбски за архиепископ охридски и македонски и е обявен патриаршеският и съборен томос за автономия на Православната охридска архиепископия, чийто председател на Светия синод е той.
Няколко дни след влизането в канонично единство със СПЦ през юни 2002 година, без съдебно решение, полицията го изхвърля от митрополията във Велес заедно с монасите, живеещи при него.
През 2004 година е осъден на една година затвор условно, за „самоуправство“, поради влизане в храм за кръщаване на момиче. В 2005 година апелативният съд в Битоля го осъжда на 18 месеца затвор за „разпалване на национална и верска омраза, раздор и нетърпимост“. Присъдата изтърпява в затвора „Идризово“ край Скопие от 22 юни 2005 година. На 3 април 2006 година е освободен предсрочно. Веднага в същата година апелативният съд в Скопие го осъжда на 12 месеца за „финансови злоупотреби“, след като по нисшите съдилища във Велес два пъти го оправдават по това дело. Отново изтърпява присъдата си в „Идризово“, като лежи от 8 август 2006 година до 20 април 2007 година, когато е освободен предсрочно от съда.
В началото на 2008 година напуска Република Македония и живее в Гърция и Сърбия. На 9 декември 2008 година е в състава на делегацията на Сръбската православна църкви, участвала в опелото на партиарх Алексий II Московски.
На 16 октомври 2009 година Върховният съд го осъжда задочно на две години и половина затвор и изплащане на обезщетение на МПЦ от 14 804 211 динара (около 240 000 евро).
На 16 ноември 2010 година българските власти задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол заради присъдата в Република Македония за „насаждане на етническа омраза и присвояване на църковни пари.“ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отказва исканата от властите в Република Македония екстрадиция, отменя мярката за неотклонение „домашен арест“ на Вранишковски и забраната да напуска България, тъй като присъдите са с политически характер.
На 3 юли 2011 година архиепископ Йоан взима участие в тържествата по случай 40-годишнината от интронизацията на патриарх Максим Български в катедралата „Свети Александър Невски“ в София.
През ноември 2011 година защитава докторат в Богословския факултет на Солунския университет на тема: „Единството на Църквата и съвременните еклисиологични проблеми. Сравнително излагане на теологията на свети Максим Изповедник“.
В 2012 година апелационният съд в Скопие отново го осъжда на 30 месеца за „финансови злоупотреби“, като по това дело е два пъти оправдаван от по-нисшия съд във Велес и един път осъден задочно. Отново лежи в затвора „Идризово“.
Превод и редакция: Иван Христов
