Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция „Сеизмология” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)
Етна е най-големият вулкан в Европа и сред най-активните вулкани на планетата Земя. Неговите изригвания се случват от върховите му части, където в момента има четири кратера, надолу до височини на няколкостотин метра над морското равнище. Активността по върховете може да трае в продължение на много години с няколко прекъсвания (напр. 1955-1971; 1995-2001). Важни характеристики са интервалите между изригване в областта на някой от фланговете и следващата ерупция. Тези интервали могат да продължат от няколко месеца до повече от 20 години. Продължителността на едно странично (флангово) изригване може да бъде няколко часа, но също може да надхвърли и година (1991-1993: 472 дни; 2008-2009: 419 дни).
На сутринта на 24 декември 2018 г. започва нова странична ерупция на Етна. Феноменът се характеризира с навлизането на магма във високия източен фланг на вулкана; това генерира интензивен сеизмичен рояк и видими деформации на земята. Сеизмичният рой стартира в 9:30 местно време. Епицентрите са локализирани предимно в близост до върховите кратери и във Вале дел Бове, а източниците са на дълбочина между 0 и 3 км под морското равнище. През първите три часа са регистрирани около 300 труса – от тях по-високо енергийните събития са разположени предимно във върховата област. Впоследствие сеизмичността засяга Вале дел Бове с прояви на трусове с магнитуд равен или по-голям от 4.0.
Началото на сеизмичния рой съвпада с увеличаване на интензивността на газовите емисии от върховите кратери. През сутринта в понеделник, от Бока Нуова и Североизточния кратер има отделни емисии пепел. Около 12 часá италианско време се отваря еруптивна пукнатина с дължина около 2 км и направление север-северозапад – юг-югоизток. Еруптивната пукнатина се разпространява от югоизточната основа на Новия Югоизточен кратер до западната стена на Вале дел Бове, достигайки минимална височина от около 2400 метра. В същото време, Североизточният кратер и Бока Нуова произвеждат непрекъсната стромболова активност (често и сравнително ритмично изхвърляне на газове) с променлива интензивност. Произведеният облак пепел, генериран от целия изригващ отвор, бива избутан от вятъра в югоизточния квадрант на вулкана.
В ранните часове на 25 декември, вторник, изригването продължава. Потокът от лава продължава да се влива във Вале дел Бове, подхранван от еруптивната фрактура, чийто долен край е по протежение на западната стена на самата долина. Кратери на върха, и по-специално Бока Нуова и Североизточният кратер, произвеждат непрекъсната стромболова дейност, която захранва газообразен шлейф, богат на вулканична пепел. Сеизмичният рояк, който съпътства изригването, продължава. От вчера сутринта за около двадесет и четири часа сеизмичната мрежа на Обсерватория Етнео при Националния институт по геофизика и вулканология на Италия регистрира повече от седемстотин и петдесет сеизмични удара. Сред тях са 23 земетресения с магнитуд 3.0 и по-голям. Най-силен е трусът с магнитуд около 5, станал в 3:19 италианско време тази нощ (сряда). Епицентърът е на около 2 км от Виагранде и Трекастани и се намира малко на югоизток спрямо предхождащите трусове в района на Етна. По-точно, земетресението е на 5-6 километра от брега и е повърхностно с дълбочина около 1.2 км. В резултат от въздействието десетина души са откарани в болница поради леки наранявания от паднали отломки от сгради. Според съобщения на Гражданска защита, има повредени постройки, както и частично прекъсната магистрала. Така, интензивността на сътресенията в близост до епицентъра не надминава VII степен по 12-степенната скáла. Според италианските сеизмолози на същото място е епицентърът на земетресение с магнитуд 6.3 (интензивност в епицентъра около IX степен), станало през февруари 1818 година.
В публикация от месец март т.г. се съобщава [Bulletin of Volcanology], че Етна бавно се хлъзга по посока на Средиземно море със скорост от 14 милиметра годишно.