София. На този ден, свещеник е оставял в домовете в Северна България по малко червена вълна, от която по-късно са правели мартениците за Баба Марта. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът Иглика Мишкова, по повод народните вярвания на празника Зимен Кръстовден. „Съответно след посещаването на всеки дом, свещеникът получавал дарове от стопаните, като например това, което са произвели и някакви дребни парички“, обясни Мишкова, като подчерта, че това е една от причините празникът да бъде наричан Попова Коледа. „Това е денят, в който се кръщава водата и обикновено на този ден хората се стараят да постят. На този ден всички ходят маскирани и злите нечисти сили, които пречат на хората, са пропъдени“, допълни още тя.
„Този ден в българската етническа територия е известен с множество наименования- Зимен Кръстовден, Попова Коледа, Кръста, Водокръст, Водокръщи и Неядка. Всъщност, това е краят на „мръсните дни“, края на некръстените дни и има митологично и обредно равнище. На този празник се прогонват абсолютно всички демонични нощни сили, които са бродили от Рождество Христово до този ден“, разказа тя. „Обикновено на Зимен Кръстовден свещеникът, придружен от епитроп и няколко момчета, обикалят къщите и пръскат със светена вода и босилек по къщите и съответно в различните помещения. Според поверието благодарение на тази светена вода и молитвата демоните бягат, скриват се и от този момент насетне, те вече не са опасни за хората“, каза още етнологът, като допълни, че в много фамилии е запазена традицията, във вечерта на Богоявление, да се съберат хората за последната кадена вечеря.
Ирина ИВАНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”