Кюстендил. Името на Бъдни вечер идва от значението на дървото в огъня срещу Рождението Христово. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил етнологът в Регионален исторически музей – Кюстендил Веска Спасова. По думите й за чудото, което предстои трябва да бди целият народ. Името Бъдни вечер идва от бъдника, който трябва да гори през цялата нощ. За целта се избира плодно дръвче, което трябва да бъде миросано преди това. „В днешно време, разбира се, ако няма истински огън, можем да запалим свещичка на трапезата да гори, докато цялото семейство е около нея. Нарича се така и от „бдение”, както и за бъднините, това, което правим. И в двата случая символиката е директна. За чудото, което предстои трябва да бди целия народ. За бъдещето, което ни предстои, ние също трябва да вярваме в положителното, за да ни случи такова нещо”, каза Веска Спасова. Бъдни вечер се нарича още „Малка Коледа”, „Суха Коледа”, „Малък Божич”. На трапезата за Бъдни вечер трябва да има зелена клонка, чесън, свещи и мед. Домакинята приготвя нечетен брой ястия, които се слагат на масата. „Тези елементи, които слагаме на трапезата, подсилват идеята за новото начало, за дългия живот. Това е зеленото растение, плодове, които са символ на изобилието. Задължително се слага чесън, който има и защитни функции и пази от злото. Медът, чрез който осигуряваме сладката нишка през новата година. Дренчето, свързано със здраве. Трябва да има и една свещичка, защото казваме, че всеки един от празниците в нашия календар е едно сливане на езически представи и вярвания, християнски настоявания и съвременността”, каза Веска Спасова. На Бъдни вечер се събират всички членове на семейството, подрежда се трапезата с постните ястия, правят се боб, сарми, тиквеник или баница с ябълки, баклава. Слага се ошав. Изобилието на трапезата е символ на изобилие през новата година. Венцеслав ИЛЧЕВ