София. Резултатите от матурите показват, че част от зрелостниците са функционално неграмотни - могат да четат и да пишат, но трудно разбират какво им се казва. Това каза директорът на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ Евгения Константинова в интервю за Агенция „Фокус“ по повод резултатите на матурите. По повод ниския резултат на тазгодишните матури по Български език и литература Евгения Константинова отбеляза, че средният резултат е малко над 50 точки, което превърнато в оценка по шестобалната система, е от порядъка на Добър 4.06. „Трябва, обаче, да отчетем, че не винаги сравнението на резултатите в отделни години е просто и коректното. Всъщност, ако се загледаме в резултата, ще видим, че той е само с две точки и мъничко по-нисък от средния по същия предмет през миналата учебна година, което на фона на 100 точки едва ли е толкова значимо и едва ли можем да говорим за някаква драматична промяна. Разбира се, резултатите в отделните години варират. През 2017 година, съответно успехът е бил по-нисък, през 2018г. - по-висок и през 2019 г. - по-нисък“, заяви Константинова. Тя подчерта, че не се очертава тенденция към трайно снижаване на оценките. „В никакъв случай този резултат не ни радва. Всъщност, тревожното е, че той показва няколко основни важни неща. Основната ни борба, в цялостния процес на обучението през всичките години, е младите хора, не само зрелостниците да придобият основни умения да четат текст, и като казвам „да четат“, не означава да знаят буквите, а да четат, така, че да разбират, какво им казва текстът, да обработват информация от него, да го тълкуват и да създават такъв“, посочи директорът на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“.
По думите ѝ резултатите от матурите показват, че няколко неща все повече затрудняват зрелостниците. „От една страна, тревожно е това, че те четат текст, но трудно успяват да го разберат. Или поне не всички, защото не бива да ги генерализираме, има и такива, които прекрасно се справят с това, но някак си, все ни се иска всички зрелостници, да могат, като прочетат един текст, в рамките на две-три изречения да кажат, кое е най-същественото от него“, посочи Константинова. Тя подчерта, че това умение не е свързано с нещо, което е необходимо само в училището. „То е едно от ключовите и е необходимо и в живота, защото на всички, след излизане от училище, им се налага малко или повече да прочетат текст, да се опитат да резюмират и да го предадат в няколко изречения“, каза тя.
Константинова подчерта, че все повече зрелостниците пишат по време на изпита, отбелязвайки, че в предходни години голяма част от зрелостниците са предавали бели листове. „В последните години следим този процес и виждаме, че все повече зрелостници създават текст по 41-ва задача, която обикновено е откъс от изучавано произведение, върху което трябва да тълкуват. Тази година ни прави впечатление, все още слава Богу не са в преобладаващата си част, но се увеличава броят на зрелостниците, които просто преписват текст“, каза още тя.
По думите ѝ целта на училището не е зрелостниците да научат някаква литературна интерпретация и да я възпроизведат, а учебното заведение да ги научи на собствено мислене и тълкуване на всякакъв текст. „Всъщност, това пак е свързано с проблема, за който говорих. Умението не просто да се прочете текстът, а да се разбере какво послание носи той. Това е ключова компетентност, която се проверява през всички международни изследвания и тя лежи в основата на т. нар. „функционална грамотност“. Често в обществото се говори: „учениците са неграмотни“. За съжаление, част от това общество разбират това, че те не могат да пишат и да четат, не познават буквите. Далеч повече стои зад това- те са неграмотни функционално“, отбеляза тя. Константинова обясни, че те могат да четат и да пишат, но трудно разбират, какво им се казва. „И пак с уточнението, че това не се отнася за всички зрелостници. Когато говорим толкова остро и обобщаваме, то е защото сме тревожни, че е голям броят на младите хора, които попадат в тази категория“, посочи още тя.
Ирина ИВАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”