Берлин. Резултатите от неделния вот за новия състав на ЕП и промените, които произтичат от тях, са основна тема за водещите печатни издания в Германия, които анализират новата ситуация в Брюксел и възможните последици от нея за страната. Агенция „Фокус“ представя някои от по-интересните коментари по темата в германската преса.



***
След неделното гласуване за новия състав на Европейския парламент и успеха на десните партии, в Брюксел започват преговорите за избирането на новите лидери на Общността и програмата за реформи на Блока, подчертават в редакцията на водещия германския национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung, описвайки процеса като „игра на покер“.
Изданието припомня думите на шпитценкандидата на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер, който по-рано заяви, че ще бъде силен председател на ЕК, тъй като партията му остава най-силната в ЕП, въпреки понесените загуби в неделя. Вебер обаче се нуждае от съюзници, а те вече поставиха някои условия. „Зелени“ например, които събраха значително по-голяма подкрепа спрямо гласуването от 2014 г., настояват за ангажименти за борбата с изменението на климата и по-социална Европа, отбелязват от редакцията.


***
Най-тиражираният германски вестник - Die Sueddeutsche Zeitung, извежда основните заключения след неделното гласуване на европейските избори. Първото от тях е, че традиционните партии губят значителна подкрепа от електората си. Второ: десните сили все пак не събраха подкрепата, която социологическите проучвания предвиждаха. И трето – в Европейският парламент става много трудно намирането на мнозинство.

1) Християндемократите и социалдемократите губят значителна подкрепа

Резултатът в Германия представлява европейска тенденция в това отношение: Християндемократите и социалдемократите загубиха по няколко десетки мандата и така за първи път загубиха общото си абсолютно мнозинство. Причините за това варират в различните страни, разбира се, но като цяло, популярните партии загубиха връзка с много от по-младите избиратели. В Западна Европа борбата срещу изменението на климата е тема, в която тази тенденция е най-очевидна. В Източна и Южна Европа картината за социалдемократите и християндемократите е още по-мрачна, подчертават от редакцията.
Във ФРГ изглежда големият победител са „Зелени“. Спрямо последното гласуване през 2014 г. партията събира 7,2% по-голяма подкрепа.
В парламентарните групи на новия Европейски парламент може да се стигне до смени на властта. В продължение на месеци европейските социалдемократи хвалят „другарите“ си в Португалия и Испания, които са на власт. Тенденцията продължава: тъй като партията на премиера Педро Санчес явно спечели изборите, Испания ще стане най-голямата делегация в групата на социалдемократите. Броят на германските депутати в групата на ЕНП пада, за разлика от австрийските, чиито брой се увеличава.

2) Избирателната активност е от полза за най-големия кандидат

В идните часове и дни започва търговията около най-важните служби - в допълнение към главните постове за Европейския съвет и Европейския парламент, предстои избирането на нов председател на Европейската комисия.
Водещите кандидати са Манфред Вебер и Франс Тимерманс. В тяхна помощ идва високата избирателна активност на неделните избори.
Всички политици в Брюксел приветстваха решението на европейците да излязат и да упражнят правото си на глас. И всички апелираха към държавните и правителствените ръководители, които ще се срещнат в Брюксел във вторник вечерта: не пренебрегвайте вота на избирателите. Причините за високата избирателна активност обаче могат да бъдат много различни. В Обединеното кралство например тя може би е провокирана от гнева за Брекзит, за други страни – от укриването на данъци от големи компании като „Амазон“ например. Трети се тревожат за последиците от глобалното затопляне или от желанието за по-добра защита на външните граници.

3) Зелена вълна и в същото време - зелена пустиня

В Германия „Зелени“ отбелязват рекорден резултат. В национален мащаб те са втората най-силна сила, в някои области - например в Шлезвиг-Холщайн или Хамбург - дори изпревариха ХДС. За германските „зелени“ в Европейския парламент това означава голям успех и увеличаване на броя на мандатите им. „Зелените“ спечелиха много гласове и в държави като Франция или Ирландия. Според прогнозите, парламентарната им група в новия парламент ще нарасне от 52 на 67 места.

4)Евроскептиците се увеличават - но не са толкова силни, колкото се очакваше

Тези избори често бяха определяни като „съдбоносен избор“ между защитниците на ЕС и онези, които искат да го унищожат отвътре. Сега е ясно: в следващия Европейски парламент, който се създава на 2 юли, ще бъдат представени повече от 100 депутати, които искат по-малко интеграция и понякога представляват крайно десни позиции.
Според избирателните проучвания дясната националистическа „Лига“ събира малко под 30% от гласовете в Италия. Резултатът на „Алтернатива за Германия“ също е далеч по-слаб от очакваното. Разбира се, силното представяне на националните популистки партии в Полша и Унгария показва колко успешна е постоянната критика срещу ЕС. Но и тук увеличението е ограничено в сравнение с 2014 година.

5) Парламентът става все по-фрагментиран

В настоящия си вид Европейската народна партия (ЕНП) продължава да бъде най-силната политическа група в Европейския парламент. Но дали този факт сам по себе си е достатъчен, за да утвърди претенцията на партията за поста председател на ЕК? Социалдемократите, либералите, „зелените“ и другите леви сили ще направят всичко в следващите дни, за да вгорчат живота на ЕНП. Ако успеят да организират „прогресивно мнозинство" срещу християндемократите, структурата на властта в Брюксел може да се промени драстично.
Едно е ясно - времето на съвместното мнозинство от ЕНП и социалдемократите свърши. Европейският парламент е отражение на разнородните и разпокъсани общества в страните от ЕС. Въпреки че това ще затрудни мнозинството, ЕП трябва да стане много по-политически фрагментиран. И това не е най-лошата новина в тази изборна нощ: в бъдеще в Страсбург и Брюксел ще има повече аргументи.



***
Изборите за новия състав на Европейския парламент може да се окажат повратна точка за Европа: ще бъдат формирани мнозинства и много нови играчи ще излязат на политическата сцена в Брюксел. Чудесна възможност - ако бъдат извлечени правилните поуки от вота, убедени са в редакцията на германския национален ежедневник Die Welt.
Европа избра. Малко повече от половината граждани на ЕС, имащи право на глас, участваха в гласуването. Това е най-високата избирателна активност за поне последните 20 г. Едва ли това е изненада – навсякъде в последните месеци се говореше за „съдбоносен избор“. Или казано с други думи, това означаваше страх от възраждане на национализма и популизма.
Но не ставаше дума само този избор. Европа се нуждае от нов компас. А тези европейски избори са чудесна възможност да върнем ЕС на правилния път през следващите години. Идеи, визии и работни документи отдавна са налице, но в миналото те редовно потъваха някъде в брюкселските дебри.
Да не оставяме място за съмнение: въпреки всички кризи, Европейският съюз не е на ръба. Той не рискува да тръгне към катастрофа. Машината е твърде добре смазана за това. Но съществува риск Съюзът да продължи към по-лоши резултати с нарастващите разходи, да се увеличи икономическата фрагментация между Запада и Изтока, Севера и Юга, а чувството за принадлежност на европейците да продължи да намалява. Европейските избори могат да бъдат повратна точка: има нови мнозинства и много нови играчи ще излязат на европейската политическа сцена. Този свеж полъх е чудесна възможност.

От европейските избори през 2019 г. можете да извлечем седем поуки:

1. Преминаването към дясното в Европа се провали. Трите десни популистки и националистически фракции получават заедно 173 от общо 751 места - това е с 18 места повече спрямо предходния парламент. Това означава, че десните партии няма да могат да влияят съществено на законодателния процес в ЕП.
„Призракът на национализма“ няма да може да се разпространи в новия Европейски парламент, с изключение на театралните приноси на някои членове. От друга страна, популистките партии успяха да консолидират и разширят своето лидерство в няколко държави-членки като Полша, Унгария, Чешката република и Италия. В резултат на това десните партии ще се опитат по-трудно от всякога да влияят и блокират решенията на ниво лидери на правителствата, т.е. Европейския съвет.

Политиката става все по-колоритна

2. В продължение на десетилетия консервативната Европейска народна партия (ЕНП) и социалдемократите доминираха в ЕП. Сега това няма да е възможно. В това отношение тези избори са повратна точка: след 40 години те бележат края на традиционната голяма коалиция в Брюксел. Новите играчи от първия ред са зелени и либерали.
Това ще засегне не само работата на ЕП, но и целия законодателен процес в Европа. Политическият център на Европа се разшири, политиката става все по-колоритна.

Очаква данъкът върху CO2 да влезе в сила скоро

3. Победителите в Европа са зелените и либералите, а не националистите и популистите. В Европа няма популистка вълна и трябва да бъде сложен край на приказките за нея. Либералите са третата най-голяма сила в парламента, а зелените станаха от шеста четвърта по ред група.Проевропейските партии останаха приблизително на едни и същи нива в Европа, въпреки тежките загуби на утвърдените партии като ЕНП и социалистите.
Вече е ясно, че това също ще има тематично въздействие. Европейската политика ще стане по-„зелена“, вероятно ще се появи данък върху емисиите на CO2. За германската автомобилна това означава да ускори значително иновационната си политика. В същото време либералите ще настояват за пазарно ориентирани нови търговски споразумения и дерегулация на пазарите на услуги.
Като цяло обаче политическата фрагментация ще направи още по-трудно взимането на решения в Брюксел. Трябва да изчакаме и да видим какво въздействие ще има това върху способността на ЕС да действа, например в търговските преговори с големи икономики като САЩ. Новият състав на ЕП означава също, че консерваторите, социалдемократите, зелените и либералите трябва да се сближат - колкото по-разделени са тези четири фракции, толкова повече крайните партии ще се възползват от ситуацията.

4. Партиите от Съюза (ХДС/ХСС) и ГСДП ще изпратят в Брюксел много по-малко членове от преди. Така влиянието на Германия в двете най-силни фракции ще отслабне. Свободната демократическа партия (СвДП) събра по-голяма подкрепа спрямо предходното гласуване, но вероятно ще получи само пет от общо 108-те места. Сега президентът на Франция Еманюел Макрон ще бъде този, който ще доминира либералите, а това ще затрудни СвДП да наложи политиките си.
5. Стратегията на ЕС - която беше решително повлияна от слабия председател на Съвета на ЕС Доналд Туск и германското правителство - да прокара Брекзит, скоро ще се окаже фатална. Имаше достатъчно предупреждения, например от Париж или Виена. Шансовете за хаотичен Брекзит през есента никога не са били толкова високи, колкото след тези избори: в Обединеното кралство, враждебната към Брюксел Партия „Брекзит“ спечели 31,5% и лидерът на Найджъл Фарадж призова за участие в преговорите за развода между Брюксел и Лондон.
В същото време шансовете на бившия външен министър Борис Джонсън да стане нов ръководител на правителството във Великобритания значително се увеличиха след катастрофалния резултат на торите (7,5%). Джонсън и Фарадж като нови партньори в преговорите изглежда като най-лошият кошмар за ЕС.

Парламентът ще разшири властта

6. Може да се очаква, че новият буржоазен блок в ЕП (ЕНП, социалдемократите, либералите и зелените) ще увеличи значително влиянието си върху законодателния процес, като задължи Европейската комисия да предприеме конкретни мерки преди началото на новия законодателен период. Логиката е следната: всеки, който иска да бъде избран от парламента като нов ръководител на Европейската комисия, трябва първо да плати висока цена - той трябва да се ангажира да работи за един вид колоритна суперкоалиция от четири фракции. Това никога не се е случвало в историята на Общността. Правителствата на ЕС няма да харесат ситуацията - те се страхуват от загуба на влияние. И правилно. ЕП също ще го използва, за да разшири властта си.

7. Тъй като сега процесите на вземане на решения стават все по-сложни и има вероятност да се ожесточи войната между ЕП и управляваните от националистиките правителства страни на ЕС, европейското законодателство трябва да се съсредоточи върху няколко големи проекта. Изпълнението на проектите трябва да има целева дата - в противен случай съществува риск от безкраен цикъл, както в политиката на ЕС в областта на убежището, където всички важни законодателни предложения останаха на заден план, въпреки миграционната криза.

Какво трябва да постигне ЕС през следващите две години и половина?

Първо, разширяването на граничната охрана на ЕС до 10 000 души. Второ, ново предложение за разпределение на бежанците. Безсмисленият план на Комисията Юнкер относно разпределението на търсещите убежище чрез квоти трябва незабавно да бъде спрян. Трето, бюджетът на ЕС трябва да се обърне с главата надолу - радикални съкращения в секторите на селскостопанската и структурната помощ и повече внимание върху научните изследвания, иновациите, инфраструктурата и изкуствения интелект. Четвърто, по-видим успех чрез прости, но новаторски резултати, които всеки европеец да разбира веднага. Пример: Новата мега-програма на Вебер за борба с рака с участието на водещи европейски изследователи на онкологични заболявания посочва пътя напред. Пето: европейците трябва да съсредоточат външната си политика главно върху кризите за самите граждани и дори да не се опитват да изградят „армия от европейци" (по думите на министъра на отбраната на Франция). Такава не е необходима, поне докато НАТО съществува.


***
След неделния вот за новия състав на Европейския парламент не се стигна до голям завой надясно. Но става ясно, че в Брюксел вече няма да може да функционира и голяма коалиция, коментира водещото германско издание Der Spiеgel.
Какво не беше сложено на масата преди европейските избори? Твърдеше се, че десните популисти ще могат да отпразнуват блестящата изборна победа, след това да се обединят в Европейския парламент и така до голяма степен да парализират целия Европейски съюз. Страхът от подобен сценарий бе толкова голям, че дори един изтощен американски политически консултант на име Стивън Банън успя да се превърне в кръстник на европейската политика.
Едно нещо е сигурно: голямата промяна вдясно не успя да се осъществи, за което вероятно има принос високата избирателна активност. Тя бе 50,5% в целия ЕС, най-високата стойност за 25 години, в Германия дори 61,5%. Вместо това ЕС се справя с напълно различна ситуация: голяма коалиция вече не е възможна, управлението става все по-сложно - но вероятно и по-склонно към промяна, уверени са в редакцията.


***