***
Дебатът за разпределение на висшите постове в Брюксел ще продължи няколко седмици – не по-късно от края на юни трябва да бъде представено предложение за наследник на Жан-Клод Юнкер в Европейската комисия, съобщава германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Съответното бе пояснено от канцлера на ФРГ Ангела Меркел след специална среща на върха на ЕС, проведена във вечерните часове на вторник.
В рамките на деня в Брюксел се събират на първа среща след изборите представителите на Европейската народна партия. Очаква се те да потвърдят подкрепата си за водещия кандидат на партията за поста председател на ЕК – Манфред Вебер.
***
Много съвременници обичат да плашат германците. Различията между хората се задълбочават, средната класа ерозира… Но резултатите от последните европейски избори дават различна картина, пише журналистът Габор Щайнгарт в статия за германското списание Focus.
Центърът в Германия не изчезва, нещо повече – сега може в него да се отделят три отделни групи, които са объркващо сходни по отношение на образователното ниво, възрастовата структура и доходите.
За разлика от старата федерална република, където социално-икономическата триада на образованието, възрастта и доходите вървяха ръка за ръка с почти идентична политическа ориентация, днес се наблюдава диференциация на центъра. Спи в едно легло, но се оказва, че сънува различни сънища.
Трите групи на германския център: градски, възмутени и традиционалисти.
Има уверен, градски център, борещ се срещу климатичните промени, Тръмп и световния глад, но все още се наслаждава на живота - тук и сега. Отклонението от традиционното семейство и стандартизираното трудово правоотношение не се разбира като фаталност, а като възможност. Този център е политически „зелен“ и се е образувал току-що. Милиони гласоподаватели на ХДС/ХСС и ГСПД се преместиха в него в гласуването на европейските избори. В девет от десетте най-големи града в Германия, „Зелени“ получиха мнозинството.
Освен това има група на възмутените, която не е по-бедна или по-глупава. Но притокът на бежанци и слабото справяне на държавата с престъпността на клановете и радикалните ислямисти прави тази група граждани все по-многобройна. Мултикултурното общество и объркващото разнообразие от форми на живот се възприемат като налагане. Разгневеният център сега има културна хегемония в източните германски провинции. В Бранденбург и Саксония „Алтернатива за Германия“ понастоящем е най-силната партия.
В допълнение, все още съществува традиционен център, който – по думите на еврокомисаря Гюнтер Йотингер, остава „разположен в немската романтична долина“. Неговите представители не присъстват на литургиите всяка неделя, но ценят църквата като авторитет. В хуманитарната гимназия тези хора виждат реализирания идеал за образование. Използват, но и критикуват „благословията“ интернет. Гласуват за Меркел, мечтаят за Хелмут Кол или Франц Йозеф Щраус. Географски, този център е ситуиран в провинцията.
Съществуват социално-икономически различия между трите групи, но никакво отклонение не е толкова голямо, че да оправдае твърдения като изчезване на политическия център в страната. Германия може да продължи да се страхува – но не и да изпада в истерия преди изчезването му.
***
Канцлерът насърчава Манфред Вебер за нов комисар в Брюксел. Тяхната лоялност не е безусловна. Това е заради сложния баланс на силите.
Кой ще бъде бъдещият председател на Европейската комисия? Това беше най-важният въпрос, който държавните и правителствените ръководители на страните от Общността разгледаха на неформалната си среща на върха във вторник вечерта. Френският президент Еманюел Макрон се изказа ясно веднага след пристигането си в Брюксел. Следващият председател на Европейската комисия трябва да донесе „опит и доверие“. След това той спомена три имена: Франс Тимерманс, Маргрете Вестагер, Мишел Барние. Направи впечатление, че той не спомена Манфред Вебер, лидер на групата на ЕНП, най-силната в Европейския парламент – според френския президент Вебер не е подходящ за поста.
На помощ се притече канцлерът на ФРГ Ангела Меркел. Тази среща на върха беше „първи обмен" на мнения, обясни лидерът на Берлин. И: „Разбира се, като член на ЕНП, аз подкрепям Манфред Вебер". Но това не звучеше като ясна позиция на подкрепа за Вебер.
Сдържаността на Меркел има сериозни причини. Назначаването на председателя на Европейската комисия е силно политизиран въпрос. Първо, става дума за отношенията между Европейския парламент и Европейския съвет, 28-те държавни и правителствени ръководители. ЕП настоява, че единственият начин да се заеме поста е кандидадът да получи мнозинство в парламента – това е т.нар. система на шпитценкандидати.
Но не всички са съгласни, най-вече Макрон. Германският канцлер, от друга страна, приема модела. Според нея той е „устойчив". Така че има ясна разлика в мненията между Макрон и Меркел. Не само по отношение на кандидата, но и в начина на подбора му. Този конфликт трябва да бъде разрешен в Европейския съвет, а след това – консенсус и с ЕП. Двете институции трябва да се споразумеят, в противен случай има опасност от блокиране на Брюксел.
Самият парламент все още се бори за мнозинството. ЕНП е най-силната партия, но се нуждае от поне още две фракции, за да наложи Вебер. Дали социалистите, дали либералите, дали „Зелени“ – Вебер първо трябва да спечели тяхното одобрение. И не става дума само за убедително съдържание, защото фракциите имат свои кандидати: Франс Тимерманс за социалистите, Маргрета Вестагер за либералите и Ска Келер за „Зелените“.
***
