„За мен е много болно, като бивш министър на регионалното развитие, как нашите опоненти хулят строителния бизнес. Това са едни достойни хора. В строителния бранш са заети стотици хиляди хора – работници, инженери, проектанти, които градят България и България се развива благодарение на тяхната работа. Този бизнес дава работа и заплати на тези хора с техния достоен труд. Да бъдат обвинявани, че те източват средства и не се работи добре, без конкретни факти, е обидно“, каза още Лиляна Павлова. Тя призна, че има и инфраструктурни обекти, в които има грешки и дефекти, но е важно да има добър контрол и дефектът да бъде отстранен от този, който е сгрешил. С представителите на бранша тя коментира кои са механизмите за контрол, за да бъде европейското финансиране ефективно и усвоявано с видими резултати. „Първата задача на новия Европейски парламент ще бъде приемането на бюджета, но е много важно да договорим какво конкретно ще получи България и то трябва да е експертно защитено. Затова трябва да сме много активни в дебата и да постигнем увеличаване на бюджета на 18 милиарда лева за българската инфраструктурна политика“, посочи Павлова.
Тя допълни, че досега у нас е инвестирано приоритетно в големите градове и тези инвестиции безспорно ще продължат, но от тук нататък целта ще е да се преговаря финансирането от Европа да достигне и до по-малките населени места. „Вторият обхват на нашите приоритети е продължаването на инвестициите в пътната инфраструктура, за са завършим започнатите транспортни коридори. Третият тип инвестиции, които ще имат все по-голям обхват, това са инвестициите от нова философия. Това са инвестиции на принципа на финансовите инструменти – дългосрочно кредитиране, банкови гаранции и предоставяне на европейско финансиране за иновации, нови предприятия. Идеята е спортни съоръжения, паркинги, туристически атракции, икономически зони и центрове да се финансират, да се изгражда градска инфраструктура, която генерира приходи“, допълни Лиляна Павлова. Според нея, важен елемент е общото европейско законодателството да бъде такова, че да се осигури по-качествен контрол, за да не остане сянката на съмнението, че някой източва парите. „Следваща задача ще бъде приемане на такова законодателство, както и за опростяване на правилата“, каза още тя.
Представителите на бизнеса от своя страна поискаха възможности за внасяне на чужда работна ръка у нас, за да се създаде конкуренция, което според тях ще доведе и до повишаване на качеството. Присъстващите на срещата изразиха и мнение, че трябва да се намерят механизми качествените работници да не заминават да работят в чужбина, както и български фирми да могат да развиват бизнеса си и на Запад.
Диана СТОЕВА