***
Брюксел. Най-тиражираният германски вестник - Die Sueddeutsche Zeitung, извежда основните заключения след неделното гласуване на европейските избори. Първото от тях е, че традиционните партии губят значителна подкрепа от електората си. Второ: десните сили все пак не събраха подкрепата, която социологическите проучвания предвиждаха. И трето – в Европейският парламент става много трудно намирането на мнозинство.
1)Християндемократите и социалдемократите губят значителна подкрепа
Резултатът в Германия представлява европейска тенденция в това отношение: Християндемократите и социалдемократите загубиха по няколко десетки мандата и така за първи път загубиха общото си абсолютно мнозинство. Причините за това варират в различните страни, разбира се, но като цяло, популярните партии загубиха връзка с много от по-младите избиратели. В Западна Европа борбата срещу изменението на климата е тема, в която тази тенденция е най-очевидна. В Източна и Южна Европа картината за социалдемократите и християндемократите е още по-мрачна, подчертават от редакцията.
Във ФРГ изглежда големият победител са „Зелени“. Спрямо последното гласуване през 2014 г. партията събира 7,2% по-голяма подкрепа.
В парламентарните групи на новия Европейски парламент може да се стигне до смени на властта. В продължение на месеци европейските социалдемократи хвалят „другарите“ си в Португалия и Испания, които са на власт. Тенденцията продължава: тъй като партията на премиера Педро Санчес явно спечели изборите, Испания ще стане най-голямата делегация в групата на социалдемократите. Броят на германските депутати в групата на ЕНП пада, за разлика от австрийските, чиито брой се увеличава.
2) Избирателната активност е от полза за най-големия кандидат
В идните часове и дни започва търговията около най-важните служби - в допълнение към главните постове за Европейския съвет и Европейския парламент, предстои избирането на нов председател на Европейската комисия.
Водещите кандидати са Манфред Вебер и Франс Тимерманс. В тяхна помощ идва високата избирателна активност на неделните избори.
Всички политици в Брюксел приветстваха решението на европейците да излязат и да упражнят правото си на глас. И всички апелираха към държавните и правителствените ръководители, които ще се срещнат в Брюксел във вторник вечерта: не пренебрегвайте вота на избирателите. Причините за високата избирателна активност обаче могат да бъдат много различни. В Обединеното кралство например тя може би е провокирана от гнева за Брекзит, за други страни – от укриването на данъци от големи компании като „Амазон“ например. Трети се тревожат за последиците от глобалното затопляне или от желанието за по-добра защита на външните граници.
3) Зелена вълна и в същото време - зелена пустиня
В Германия „Зелени“ отбелязват рекорден резултат. В национален мащаб те са втората най-силна сила, в някои области - например в Шлезвиг-Холщайн или Хамбург - дори изпревариха ХДС. За германските „зелени“ в Европейския парламент това означава голям успех и увеличаване на броя на мандатите им. „Зелените“ спечелиха много гласове и в държави като Франция или Ирландия. Според прогнозите, парламентарната им група в новия парламент ще нарасне от 52 на 67 места.
4)Евроскептиците се увеличават - но не са толкова силни, колкото се очакваше
Тези избори често бяха определяни като „съдбоносен избор“ между защитниците на ЕС и онези, които искат да го унищожат отвътре. Сега е ясно: в следващия Европейски парламент, който се създава на 2 юли, ще бъдат представени повече от 100 депутати, които искат по-малко интеграция и понякога представляват крайно десни позиции.
Според избирателните проучвания дясната националистическа „Лига“ събира малко под 30% от гласовете в Италия. Резултатът на „Алтернатива за Германия“ също е далеч по-слаб от очакваното. Разбира се, силното представяне на националните популистки партии в Полша и Унгария показва колко успешна е постоянната критика срещу ЕС. Но и тук увеличението е ограничено в сравнение с 2014 година.
5)Парламентът става все по-фрагментиран
В настоящия си вид Европейската народна партия (ЕНП) продължава да бъде най-силната политическа група в Европейския парламент. Но дали този факт сам по себе си е достатъчен, за да утвърди претенцията на партията за поста председател на ЕК? Социалдемократите, либералите, „зелените“ и другите леви сили ще направят всичко в следващите дни, за да вгорчат живота на ЕНП. Ако успеят да организират „прогресивно мнозинство" срещу християндемократите, структурата на властта в Брюксел може да се промени драстично.
Едно е ясно - времето на съвместното мнозинство от ЕНП и социалдемократите свърши. Европейският парламент е отражение на разнородните и разпокъсани общества в страните от ЕС. Въпреки че това ще затрудни мнозинството, ЕП трябва да стане много по-политически фрагментиран. И това не е най-лошата новина в тази изборна нощ: в бъдеще в Страсбург и Брюксел ще има повече аргументи.
***
Лондон. Повече европейски граждани гласуваха на изборите за Европейския парламент, отколкото на всеки друг подобен вот в последния четвърт век, съобщиха от събранието, като посочват, че общата избирателна активност в 27-те страни-членки е била 51% в сравнение с 42,6% през 2014 година, пише британското левичарско издание The Guardian.
Явката е значително по-висока, отколкото на предишния вот в почти всички държави, включително Германия, Полша, Испания, Швеция и Франция, където избирателната активност се очаква да е повече от 50%.
Активността в Унгария е почти двойна.
Повече от два пъти повече поляци отидоха до урните в сравнение с вота през 2014 година, а явката в Дания е рекордна – 63%.
Увеличеният ентусиазъм на гласоподавателите донесе ползи както на про, така и на анти-европейските партии в блока, тъй като избирателите в 21 държави-членки излязоха на изборите на четвъртия и последен ден на изборите, описани от президента на Франция Емануел Макрон, като решаващ за „най-опасния“ момент за Европа след Втората световна война“.
Италианският министър на вътрешните работи Маттео Салвини, който се опитва да изгради съюз между крайно дясната си Лига, „Националния фронт“ на Франция, „Алтернатива за Германия“ и други популистки партии, заяви, че чувства „промяна във въздуха“ и че победата за Лигата ще „промени всичко в Европа”.
Десните популисти бяха на път да завършат комфортно първо място в две от четирите големи страни-членки на ЕС - Италия и Великобритания, която трябваше да е напуснала блока досега - и да постигнат по-малка победа в трета, Франция, нанасяйки поражение на „Франция напред!“ на Еманюел Макрон.
Но резултатите в някои от страните показват, че процесите далеч не са едностранни. В Испания, където избирателната активност е 49% в сравнение с 34% на предишните избори, твърдо проевропейският премиер Педро Санчес спечели убедителна победа.
Испанците гласуваха в „Супер-неделя“ на европейски, регионални и общински избори, по-малко от месец след третите общи избори в страната за под четири години. "Днес е много важен ден", написа Санчес. "Днес ние решаваме бъдещето на Европа и Испания през следващите години."
При 41%, избирателната активност също е нараснала в Холандия, където холандската лейбъристка партия - почти отписана - е на път да завърши на първо място, а проевропейските партии са набрали 70% от националните гласове, рязко нагоре в сравнение с 2014 година.
Германският дясноцентристки кандидат за ръководител на Европейската комисия Манфред Вебер каза, че се надява повечето да подкрепят стабилна Европа. "Не искам да виждам дясна популистка Европа, която иска да унищожи идеята за единство", каза той.
Италианците излязоха на изборите след разединителна кампания, която остави много хора да се чувстват объркани и притеснени, тъй като ключовите партии не успяха да предложат ясна и позитивна политика за Европа.
„Кампания за европейски избори никога досега не е била такава”, каза Гуалтиери Пинче след като гласува на избирателна секция в центъра на Рим. – „До момента, в който влязох в кабината, не знаех за кого да гласувам. Никоя партия няма ясна визия, просто много неясни декларации“.
Мария Каролина Чирило каза, че Салвини е „използвал лошите чувства, но Европа го е улеснила. Трябва да бъдем по-обединени".
***
Брюксел. Холандско-говорящите националисти на път да завършат втори във Фландрия, докато в Брюксел печелят Зелените, пише европейската редакция на Politico.
Крайно дясната Влаамс Беланг спечели голяма победа в тройните избори в Белгия в неделя, като се възползва от загубите на партиите в излизащата правителствена коалиция на премиера Шарл Мишел.
На север, в холандско-говорящата област Фландрия, предварителните резултати поставят крайнодясната партия на път да завърши на второ място с около 20% от гласовете - ръст от над 14 процентни пункта. Десният Нов фламандски алианс (N-VA) ще остане най-голямата партия в Белгия с около 28% от фламандските гласове, което е спад с почти 5 процентни пункта.
"Тези избори бяха за нашите хора, а нашите хора трябва да са на първо място", заяви председателят на Влаамс Беланг Том Ван Грикен в своята победна реч.
южната, френско-говорящата част на страната, Валония, ранните резултати сочат, че Реформисткото движение на Мишел (МР) е наравно с доминиращата досега Социалистическа партия - около 23-24 процента, следвана отблизо от Зелената партия с 21%.
Очаква се в Брюксел холандските и френските „Зелени“ да имат мнозинство.
Съпредседателят на френско-говорящите Зелени (Ecolo) Закия Хатаби каза пред партийната централа в столицата, че "гражданите, които видяхме да протестират седмица след седмица [за по-силни политики в областта на климата], поискаха алтернатива. И я избраха: Избраха са Еколо“.
Радикално лявата Работническа партия също печели много в цялата страна, като общо ще получи 8%.
Коалиционните партньори на Мишел претърпяха електорални загуби. Фламандската християндемократическа партия CD&V и фламандската либерална партия Open VLD са на път да загубят съответно 3.5 и 1.5 процентни пункта, завършвайки с 15 и 14 процента.
***
Мадрид. Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) консолидира властта си в изборите за Европейския съюз и регионална власт, но загуби едно от бижутата в короната: кметството в Мадрид, което до този момент бе контролирано от бившия съдия Мануела Кармена, отбелязва електронното издание на испанския национален ежедневник El Pais.
Консервативната Народна партия (НП) и дясноцентристкото движение „Граждани“, с подкрепата на крайнодясната партия „Вокс“, изглежда успяха да обединят силите си за управление в Мадрид. Разделението на левицата, съчетано с лошото им представяне срещу строгите икономии на „Подемос“, са ключовите фактори за този провал.
Резултатите от неделните избори утвърдиха хегемонията на ИСРП. Но те също така подобриха положението на НП. Фактът, че партията най-вероятно ще може да управлява както в испанската столица, така и в региона й, ще й позволи да претендира за ролята си на лидер на опозицията в Конгреса, за която се бореше председателят на „Граждани“ Алберт Ривера.
Въпреки кампаниите, вероятно Изабел Диаз Аюсо - лично избран за кандидат от лидера на НП Пабло Касадо - ще се стане новият регионален премиер на Мадрид. Общите резултати на НП са слаби, но партията ще контролира Мадрид и изглежда ще успее да вземе ключови области като Кастилия, Леон и Мурсия, от където може да се опита да възстанови партията.
Най-големият обрат обаче е за „Подемос“, който претърпя много по-голяма загуба от очакваното. Основателят на групата Пабло Иглесиас сега ще бъде оставен на критики за лошия резултат на водената от него партия. Ситуацията също ще отслаби позицията му за преговори с действащия министър-председател Педро Санчес, който се нуждае от подкрепата на партията за политиката на строги икономии, за да сформира правителство. Иглесиас се бореше за коалиционно правителство и за това партията му да поеме контрол над няколко министерства. 42-те места, които „Подемонс“ държи в долната камара на парламента, все още са от съществено значение за Санчес, ако той трябва да бъде избран отново за премиер, а Иглесиас може да договори глобален пакт - местата на групата са ключови за формирането на правителство в редица региони, включително Арагон, Балеарските острови и Астурия, както и за тази в десетки местни съвети.
***
Виена. В неделния вот за новия състав на Европейски парламент Себастиан Курц триумфира заедно с водената от него Австрийска народна партия (АНП), но в понеделник той може да падне от високо и да загуби канцлерския си пост, пише виенският ежедневник Der Standard в статия, в която напомня за кризата във Виена след разпадането на управляващата коалиция.
Заради загубата на парламентарно мнозинство, Социалдемократическата партия на Австрия (СПА) ще внесе вот на недоверие срещу правителството на Курц. Лидерът на доскорошния коалиционен партньор на Курц – Норберт Хофер от „Партия на свободата на Австрия“, остави отворен въпроса за това дали ще подкрепи канцлера в гласуването в парламента. Предполага се, че силното представяне на АНП ще допринесе за укрепването му във властта във Виена.
Междувременно президентът на Австрия Александер Ван дер Белен подчерта, че „не може да се говори за криза в държавата“. Ако мнозинството от членовете на парламента оттеглят подкрепата си за Курц, държавният глава на страната ще трябва да назначи преходен канцлер, който ще ръководи страната до изборите на Националния съвет през есента. Успешното гласуване на вота ще бъде прецедент в историята на Австрия: от 1945 г. насам са направени 185 пъти за сваляне на правителство чрез вот на недоверие, но нито един от тях не е бил успешен.
***
