Скопие. Българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов и евродепутатът през изминалите дни излязоха с поредица коментари за Македония, като първият заяви, че ще оспори членството на Скопие в Европейския съюз, защото не признава езика на страната, която също така фалшифицира историята, пък според Ковачев, който посочва още, че македонският език е западнобългарски диалект и че иска отношения между Македония и България като тези между Гърция и Кипър, пише македонският „Фокус“.
В тази връзка изданието пуска реакция на професор Владо Поповски за МИА, който оцени, че тези изявления трябва да се приемат за частни, като лично мнение, дори и някои от хората, които ги изказват да заемат държавни длъжности, като двамата горепосочени. Освен това той е подчертал, че отношенията между правителствата Скопие и София, предвид подписания Договор за приятелство, са на едно друго ниво.
„Вероятно ще има и други изявления и те говорят повече за това, че отношенията трябва да бъдат оставени на правителствата, трябва съвместната комисия да продължи да работи по учебниците, а някои неясни неща, дали съществува или не македонски език, трябва да бъдат оставени на науката, на славистиката, а, разбира се, в България има и учени, които имат различно мнение в сравнение с това на Каракачанов и Ковачев“, заяви Поповски.
Той е на мнение, че няма смисъл македонците да спорят и да се нервират от единици, защото в славистиката, както посочва професорът, започвайки от Харвард до Москва, има световни слависти, които са изказали позицията си за съществуването на македонски език в групата наз славянските езици, защото той бил по-различен и от българския, и от сръбския езици.
„Ковачев показа по телевизията, видяхме един документ – писмо, от Битоля от 1862 година, което е написано на български език. На Ковачев можем да му покажем много документи, например от Битоля, от посочения период – 1850, 60, 70 година, написани на гръцки и сръбски, на разговорен македонски език с гръцки букви, или на разговорен славянски език“, заяви Поповски.
Той посочи, че става дума за един период, когато Македония не е имала своя държава, нито стандартизиран език, но е имала разговорен език и не трябва да се забравя, че в указания период има учебници, написани на македонски език.
„Тук са, например, учебниците на Партений Зографски, учебниците на македонски език на Кузман Шапкарев, по-късно, в България, например в Пловдив, има издадена драма за Димитър войвода на македонски език, драма в едно действие. През 1871 година, например, Мачуковски прави опит да напише македонска граматика и други подобни, което значи в ситуация, когато близките славянски народи са оставили следи чрез писмата“, подчерта Поповски.
Професорът припомня, че в България има и неодобрителни реакции към изявленията на Каракачанов и Ковачев.
„Полето на науката трябва да бъдат отворени за проучване. Неможе науката да зависи от политическата позиция. Между другото този политически договор между Македония и България е за преодоляване на антимакедонския и антибългарския принцип, или позиция, която се изразява в априорно неприятелско разположение и език на омразата между два извънредно близки народа и въпросът за общата история не е само с България“, заяви Поповски.
Той оцени, че от най-ранните временат до днес тези поколения също са знаели как да живеят заедно както в добро, така и в зло и да си помагат, а фактите, които имат историческо значение трябва да бъдат публикувани и да се дискутира всичко, което имат като аргументи, и други събеседници в същия процес.

Превод и редакция: Иван Христов