Акценти от представените проекти:
- „Изследване на архитектури, модели и методи за автономен мениджмънт в интернет на бъдещето“ с ръководител проф. дн Евелина Пенчева от Технически университет-София. Предизвикателствата пред съвременния интернет, потенциалните изисквания и техническите възможности определят критични направления в научните изследвания и реконструиране на концепцията за класическия интернет във визия за интернет на бъдещето. Интернет на бъдещето се свързва с представата за бързи и гъвкави мрежи, отговарящи на изискванията както на хора, така и на машини, за достъп до съдържание, приложения и услуги, които съответстват на контекста и местоположението на потребителя. Научните изследвания по проекта са свързани с едно от основните предизвикателства пред интернет на бъдещето, а именно ефективната експлоатация и мениджмънт на всички ресурси, използвани за комуникация, изчисления и съхранение. В резултат от изпълнението на проекта са изследвани архитектури, модели и методи за самоконфигуриране на услуги и на мрежови устройства, както и за автономен мениджмънт на неизправности в интернет на бъдещето
- „Съвместна интеркалация на алкални и алкалоземни йони в дву- и тримерни структури: експериментално и теоретично моделиране“ с ръководител проф. д-р Радостина Стоянова от Институт по обща и неорганична химия при БАН. Възможността за съхранение на енергия чрез замяна на литиевите йони и промяна на вида на електродните материали провокира от една страна научно-изследователската креативност, а от друга – дава тласък за разработване на нов тип презаредими батерии, които са евтини, безопасни и безвредни за околната среда. Целта на проекта е чрез комбиниране на експериментални и теоретични подходи да се изучи механизма на реакциите на съвместно взаимодействие на натриеви и магнезиеви йони с електродни материали. Научното постижение се състои в постигането на контрол върху тези реакциите по отношение на обратимост и скорост. В своята оригиналност, проектът би могъл да спомогне за създаването на хибридни натриево-литиеви и магнезиево-литиеви йонни батерии, които да обединяват предимствата на отделните батерии като елиминират техните недостатъци.
- „Мултидисциплинарно изследване на взаимоотношенията паразит – преносител – гостоприемник на кръвните паразити (Haemosporida) във връзка със защитата на птичите популации“ с ръководител проф. д-р Павел Зехтинджиев от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Над 50% от съвременните биологични видове са паразити, а голяма част от тях са патогени. Повечето от тези организми са тясно специализирани към конкретен гостоприемник, като ареалът на паразита се определя от ареала на гостоприемника. Поради динамични промени в климата и високата мобилност на птиците, възникват условия за колонизация на местни видове гостоприемници. Тези еволюционно неизпробвани взаимоотношения създават разнообразие от варианти, един от които е екологичното съответствие между паразита и новия гостoприемник. Именно това екологично съответствие предопределя условия за възникване на паразитни болести, които могат да се предават от животните на хората и обратно (т.нар. зоонози) сред популациите на местните видове.
Представеният успешен проект, финансиран от ФНИ, разглежда резултатите от собствени и обзор на публикуваните изследвания, свързани с разнообразието, вирулентността и потенциалните последствия за птичите съобщества в умерените ширини на Европа в условията на динамични промени на климата. Благодарение на оригинален научен принос и изследвания в биологична експериментална база „Калимок“ към Института по зоология на БАН в района на с. Нова Черна, община Тутракан, се показва, че тропически паразити редовно пристигат в Европа, но няма опасност от птичи маларии за биологичното разнообразие в България. Районите на пренос са еволюционно защитени, но съществуват условия за екологическа съвместимост на тропически паразити с местни европейски гостоприемници. Експериментални доказателства показват, че тропическите паразити като цяло причиняват смъртност сред местните европейски птици. Птичите маларии от своя страна са удобна моделна система за изследване, моделиране и прогнозиране на последствията от разпространението на тропически патогени, в резултат на климатичните промени. Резултатите от проекта са публикувани в престижни международни журнали.
Презентациите на проектите могат да бъдат намерени тук.
Следващите събития с представяния на проекти от останалите научни области ще бъдат през април и май, а в началото на месец юли се предвижда мащабно едноседмично събитие „Седмица на бенефициентите на ФНИ“, по време на което ще бъдат представени всички финансирани проекти в сесията за фундаментални научни изследвания от 2017 г. Събитията са в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. и в изпълнение на Комуникационната стратегия на Фонд „Научни изследвания“, с цел популяризация на резултати от научни проекти, финансирани от ФНИ.
