Разработването на хипотетични сценарии на такъв сблъсък се осъществява не само на експертно-аналитично, но и на политическо и пропагандно ниво - чрез медиите и социалните мрежи. Най-често акцентът се поставя върху икономическата “инвазия” на Китай в “руската зона на влияние”; авторите на такива материали твърдят, че това трябва да бъде последвано от китайска военно-политическа експанзия.
В тази работа се използват и американските военни структури за информационно-психологически операции. Например, интернет-ресурсът Karavansaray, принадлежащ ба Централното командване на САЩ (CENTCOM), публикува през март статията „Китай подкопава руското влияние в областта на сигурността в Централна Азия“. В материала се твърди, че нарастващото икономическо и военно присъствие на Китай в Централна Азия е започнало да предизвиква напрежение между Пекин и Москва, която преди това се е считала за "гарант за регионалната сигурност". Разсъжденията на автора се основават на факта, че Китай трябва да защитава своите инвестиции, а Русия не може да не бъде „нещастна” от нахлуването на КНР в традиционно руска „зона на влияние”.
В подкрепа на тезата за нарастващото военно присъствие на Пекин в Централна Азия са предоставени данни за доставките на китайски системи за противовъздушна отбрана, безпилотни летателни апарати и леки бронирани превозни средства за Туркменистан, както и за продажбата на безпилотни летателни апарати и техническо подпомагане на армиите на Казахстан и Узбекистан.
Страните от Централна Азия действително купуват китайско оръжие. Така, през януари 2015 година се разбра, че Китай доставя малко количество зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) със среден обсег HQ-9 на Туркменистан и Узбекистан по договори, сключени още през 2013 година. Освен това, на Узбекистан е доставен като минимум един комплект ударни китайски дронове Pterodactyl (Yilong-1), произведени от Chengdu Aircraft Industry Corporation. Едновременно Туркменистан е купил от Китай радиолокатори за наблюдение на дълги разстояния, а няколко десетки туркменски военни са преминали обучение в КНР.
Но къде тук е "търкането" между Москва и Пекин? През последните години Русия е снабдила Туркменистан с 10 танка Т-90С, най-малко 8 БМП-3, повече от хиляда автомобили КАМАЗ, шест РСЗО „Смерч“, два хеликоптера Ми-17-1В, както и две ракетни лодки проект 12413 "Молния". Общият обем и цена на тези доставки не са сравними с китайските; тези данни не се вписват в логиката на "изтласкването" на Русия от Туркменистан от Китай и следователно те изобщо не се споменават в материала "Каравансарай". Освен това Туркменистан е неутрална държава, която не е част от никакви военни блокове. Това не пречи да бъде икономически свързана с Китай чрез мрежата от трансконтинентални газопроводи, както и с Турция.
Трябва да се отбележи, че като оценител на руско-китайското военно "съперничество" в Централна Азия, "Каравансарай" използва предимно грузински и украински автори, чиито възгледи се вписват в американската интерпретация на случващото се. Очевидно в Русия или Китай не могат да бъдат намерени специалисти, подходящи за Каравансарай.
Друга област на американската пропаганда е култивирането на слухове за китайска военна база, която се твърди, че се намира в недостъпния терен на Планински Бадахшан (Таджикистан). Миналия април Вашингтонският Институт за Централна Азия и Кавказ публикува статия на професор от Военната колегия на армията на САЩ, Стивън Блан, за проучването на Пекин за възможността за откриване на военна база във Ваханския коридор на Афганистан, което ще попречи на уйгурските бойци да проникнат в китайския Синдзян и да осигурят безопасността на транспортния коридор към Индийския океан. Но, първо, става въпрос само за Афганистан, а от друга страна, Пекин категорично отрича да има подобни планове.
През февруари The Washington Post продължи темата за китайското военно присъствие в Централна Азия, като публикува обширна статия за възможното присъствие на китайски войници в Планински Бадахшан, на 85 километра от регионалния център Мургаб. Географията на този регион е удобна за контролиране на коридора Вахан, който свързва Афганистан с китайския Синцзян. Сателитните изображения показват група сгради, които наподобяват по-скоро граничен отряд, отколкото пълноценна военна база, в изображенията няма военно оборудване. Според анализатори, китайците, с които репортерите са имали възможност да разговарят, могат да бъдат представители на паравоенни части, подчинени на Народноосвободителна армия на Китайската народна република, но не и част от нея.
За разлика от „Каравансарай“, "Вашингтон пост" не прави прибързани заключения за възможен сблъсък между Москва и Пекин, но отбелязва, че китайците внимателно се опитват да намерят "червените линии", които Русия провежда в този регион, и възможната й реакция при поставянето на китайско военни в Горно-Бадахшан. От друга страна, изданието на Сорос Eurasianet прави изводи, че в дългосрочен план появата на китайски войски в Таджикистан ще промени целия баланс на силите, тъй като това ще бъде първият опит за разполагане на китайско военно съоръжение на територията на бившия СССР.
Спекулациите по тази тема ще продължат. Въпреки това Москва и Пекин, осъзнавайки, че техните интереси в Централна Азия могат да се припокриват, могат да изграждат взаимоотношения по такъв начин, че да не възникнат неразрешими проблеми. Затова по-конкретно се появи обещаваща идея за сближаване на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) и икономическия пояс на Китайския път на коприната (проектът „Пояс и път“).
Превод и редакция: Иван Христов
