Генералният секретар на блока Йенс Столтенберг нарече документа, откриващ пътя на Македония към НАТО, исторически. При това той не скри, че задачата се свежда до пълното изтласкване на Русия и свеждането на влиянието на Москва на Балканите до минимум. След това ще дойде ред и на Сърбия. Трябва да се отбележи, че сръбският президент Александър Вучич отново демонстрира чудеса от дипломатическа гъвкавост и се присъедини към Столтенберг, приветствайки ратификацията на Преспанския договор.
Усилията за включване на Сърбия в НАТО и ЕС започнаха с насилственото сваляне на президента Слободан Милошевич през 2000 г., в което участваха пряко западните разузнавателни служби. На власт в Белград последователно бяха поставяни ориентирани на Запад либерали, които, сменяйки едни други, решаваха поставените пред тях задачи. Един от първите съвместни проекти с НАТО стана унищожаването до 2003 година на 28 хиляди единици стрелково въоръжение и леко въоръжение, както и ликвидацията на 1,4 милиона снаряда и други боеприпаси в рамките на радикално съкращаване на националните въоръжени сили наред с практически пълния демонтаж на предприятията от военно-промишления комплекс (ВПК).
На 18 юли 2005 г. е подписано споразумение с НАТО за транзитно преминаване на войски от блока през територията на Сърбия с използване на летища, магистрали, железопътни линии и други обекти на транспортната инфраструктура, както и информационни и комуникационни системи. През февруари 2006 г. беше сформирана Групата за реформа на отбраната на Сърбия / НАТО, която да предоставя съвети и помощ на сръбските власти за реформата и модернизацията на сръбските въоръжени сили, а през декември тази година Белград се присъедини към програмата на НАТО "Партньорство за мир", В сръбската столица бе открито военното звено за връзка на НАТО.
От 2007 г. Сърбия участва активно в програмата на НАТО "Наука за мир и сигурност" (Science for Peace and Security), чиято официална цел е "решаване на възникващи проблеми със сигурността и подкрепа на операциите под ръководството на НАТО, прогнозиране и предотвратяване на кризи". През декември 2007 г. сръбският парламент прие решение за военния неутралитет на страната, но от 2008 г. насам започнаха активни мероприятия за реформиране на сръбската армия по отношение на подготовката й за членство в НАТО.
През 2011 г. беше подписано споразумение за приемане от страна на Сърбия на кодификационната система на НАТО, като в същото време сръбският министър на отбраната и представителите на НАТО подписаха споразумение за информационна сигурност, според което специалните служби на блока получават пълен достъп до „чувствителна информация“. През същата година беше завършен и 5-годишният проект за преквалификация на бивши служители на сръбската армия, на който Международната организация по миграция (МОМ) се оказа странен изпълнител. През 2013 г. изследователският център на сръбските въоръжени сили по химични, биологични и радиологични елементи в град Крушевац бе преобразуван в „учебен и образователен партньорски център и напълно отвори дейността си за съюзници и партньори”.
През януари 2015 г. беше подписан IPAP (Individual partnership action plan) - индивидуален партньорски план за действие, който предвижда по-нататъшно разширяване на сътрудничеството с НАТО във всички области на военната дейност. Месец по-късно парламента ратифицира споразумението с НАТО Status of Forces Agreement, в резултат на което войските на НАТО получиха правото не само свободно да преминават през сръбската територия, но и да получат от сръбските власти всичко, което Алиансът има нужда за транспорт, техническа помощ и доставки. Същевременно военнослужещите от НАТО получиха дипломатически имунитет и бяха освободени от отговорност в случай на щети и дори смърт на сръбски граждани. Александър Вучич, който тогава беше министър-председател, обясни, че НАТО е необходим на Сърбия като съюзник в "защитата на сръбския народ в Косово", а външният министър Ивица Дачич заяви, че отричането на сътрудничеството с НАТО е предателство за националните интереси на Сърбия.
На 12 февруари 2016 г. на извънредно заседание на сръбската скупщина, депутатите приеха Закон за ратифициране на споразумението за сътрудничество в областта на логистичната подкрепа между правителството на Република Сърбия и НАТО. „За“ него гласуваха 157 депутати, а един „срещу“. През същата година началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Сърбия Любиша Дикович подписа в Брюксел нота за присъединяването на Сърбия към бойната тактическа група „Хелброк“ (БТГ) на Европейския съюз, в която участват Гърция, Кипър, България, Румъния и Украйна. През ноември 2017 г. Александър Вучич и Йенс Столтенберг отново обсъдиха взаимодействието между Белград и НАТО. Генералният секретар на блока похвали сръбските власти за курса и отбеляза, че "партньорството на съюза със Сърбия включва повече от 100 събития годишно".
Що се отнася до ЕС, Сърбия кандидатства за членство в тази организация през 2006 г. и през 2012 г. официално получи статут на страна-кандидат. На 30 ноември 2009 г. Брюксел реши да отмени визите за сръбски граждани за пътувания в страни от ЕС (с изключение на Великобритания и Ирландия). През 2018 г. Европейската комисия обяви намерението си да ускори процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС, но Белград ще трябва да сключи „правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията с Косово“.
Проблемът с Косово е основното препятствие за Сърбия по пътя към НАТО и ЕС и натискът на Запада да направи сръбското ръководство по-сговорчиво нараства. Във всички сръбски министерства чуждестранните експерти работят постоянно и с голяма власт. През 2015 г. Тони Блеър, един от вдъхновителите на бомбардировките от 1999 г., стана съветник на премиера А. Вучич. До октомври 2017 г. мисията на ЕС в Сърбия беше оглавена от Майкъл Дейвънпорт, който през 2010-2013 г. беше британски посланик в Белград и многократно правеше изявления, подобни на директиви.
Англо-саксонците постоянно казват, че Белград няма друг избор - Косово и Метохия са загубени, а Камарата на лордовете на Великобритания през миналия век прие резолюция, която одобрява отделянето на Войводина от Сърбия. Освен това през последните години се провежда активна работа по подготовката за отделянето на южните общини Прешево, Буяновац и Медведжа от Сърбия.
Използвайки подкрепата на Запада, Прищина, в нарушение на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, започна да създават собствена армия и да предприема реални стъпки към интеграция с Албания (друга държава-членка на НАТО). Косоварите стигнаха до там, че започнаха да отправят ултиматуми на Сърбия. Наскоро бяха направени десет искания, включително признаването от страна на Белград на документи, лицензи, баркодове за косовски продукти, косовски регистрационни номера и паспорти, т.е. приближаване на признаването от Сърбия на независимостта на „Република Косово“.
Сръбският управляващ елит, който е сътрудничил с НАТО в продължение на много години, все още се бои (и съвсем разумно), че няма да получи подкрепа от населението тук - сърбите в по-голямата си част имат лошо отношение към този блок и са много добре настроени към Русия. В този случай Западът има старо изпитано и изпитано средство - британският принцип на „разделяй и владей“, който в съвременните условия се превръща в политика на „контролиран хаос“. От декември 2018 г. всяка събота в Белград се провеждат антиправителствени демонстрации. Вече имаше сблъсъци с полицията, опит да се завземе телевизионно студио и блокада на президентската резиденция. Ситуацията може да изглежда парадоксална - президентът Вучич напълно устройва Запада (иначе той не би станал президент), но опозицията разчита и на западната помощ. Всичко е много просто - трябва да държите сръбското ръководство "в добра форма" и периодично да му напомняте в каква посока трябва да се движи; иначе обвинения в корупция, митинги, протести и др.
Що се отнася до Русия, тя се стреми да развива сътрудничеството със Сърбия във военната, икономическата и политическата сфера, като осигурява безкористна помощ. Така в рамките на военно-техническите връзки от 2016 г. безплатно са доставени 30 танка Т-72 и същият брой бронетранспортьори БРДМ-2. Сърбия също получи на символична цена 12 изтребителя МиГ-29, а през 2019 г. се очакват седем ударни хеликоптера Ми-35 и три транспортни хеликоптера Ми-17.
Един от най-големите икономически проекти в последно време е продължаването на „Турски поток“ през Сърбия. На 17 януари, по време на посещението си в Белград, президентът Путин каза: "Готови сме да инвестираме в инфраструктура в Сърбия, примерно около 1,4 млрд. долара, и започнахме да го правим“.
Безспорно на преден план е продължаващата политическа подкрепа на Русия за Сърбия по такъв ключов въпрос за сърбите като Косово. Въпреки това, Руската Федерация в продължение на много години неуспешно се опитва да закрепи договора и да даде подходящ статут на Хуманитарния център на Министерството за извънредни ситуации в град Ниш. В същото време Русия не среща с разбиране по редица други въпроси. Например, миналия юни президентът Вучич заяви, че Сърбия не може официално да признае Крим за руснки, защото тогава, казва той, Белград ще трябва да се откаже от претенциите си за Косово, което сръбската нация не може да си позволи. Ако направим това днес (да признаем Крим за руска територия), ще получим аналогия с Косово. Ще ни кажат, че по този принцип Косово е независимо и че ние повече нямаме право да се борим за него. Смятам, че всеки нормален човек, дори в Русия, а и във всяка друга страна, ще рабере това“.
В заключение, друг цитат от Вучич: „Ако Русия има по-добър приятел, който при по-трудни условия запазва приятелството и любовта си към Русия и руския народ, кажете ми коя е тази страна е и къде се намира”. Тук обаче си спомняме думите на император Александър III: “В целия свят имаме само два верни съюзника - нашата армия и флот. Всички останали, при първа възможност, ще се обърнат срещу нас“.
Превод и редакция: Иван Христов
