Въпреки че тази резолюция признава териториалната цялост на Югославия, подложена на бомбардировките на НАТО, тя разпорежда изтеглянето на югославските войски и полицията от Косово и прави невъзможно тяхното завръщане, присъствието в региона на международната гражданска мисия от наблюдатели (вместо това има чужди въоръжени сили КФОР), връщането на бежанци (сръбските бежанци така и не се завърнаха) и разоръжаването на албанските бойци. Последният елемент не бе изпълнен. Сега от екстремистите направиха армия: петхиляден военен корпус, плюс три хиляди резервисти, а бившият гангстер и полеви командир Хашим Тачи обеща да отпусне 5-процентна квота за местни сръбски новобранци...
Политическият координатор на постоянното представителство на САЩ при ООН Родни Хънтър заяви, че „Съединените щати отново потвърждават подкрепата си за постепенно, прозрачно преминаване към професионални, многонационални, свързани с НАТО сили, които обслужват всички косовски общности“.
Американците форсират завършването на процеса на разделяне на Косово от Сърбия, който те започнаха преди двадесет години. През 1998 г. АОК, подготвена от американски и британски инструктори в бази в Албания, започна атаки срещу югославската армия и полиция, разгръщайки терор срещу косовските сърби и лоялните на властите техни съплеменници. Десет години по-късно, през 2008 г., след няколко вълни на анти-сръбски етноцид, сръбското Косово, окупирано от НАТО, бе обявено за „независима държава“. Десет години по-късно, през 2018 г., Прищина, с Вашингтон зад гърба си, заяви, че ще води преговори с Белград само при условие, че сръбските власти признаят „държавността на Косово“ и премахнат пречките пред членството на Република Косово в ООН, ЕС и НАТО.
Именно тези формулировки бяха изразени в резолюцията „за диалог със Сърбия”, която наскоро бе приета от косовския „парламент”. Един от лидерите на косовската преговаряща група беше Фатмир Лимай, бивш гангстер и боец, дясната ръка на Хашим Тачи, който бе привлечен като обвиняем от Хагския трибунал за изтезания, убийства и нечовешко отношение към сърбите и верните на Белград албанци в лагера Лапушник, но бе оправдан. Този Лимай вече заяви, че в допълнение към изискванията на резолюцията на косовския „парламент“ той ще търси обезщетение от Белград за „военна агресия“...
„Тази резолюция е безсмислена ...“, коментира министърът на вътрешните работи на Сърбия Небойша Стефанович. „Те могат да назначат когото си искат да бъде ръководител на преговорните групи, но трябва да помнят, че са лично виновни, че са предавали сърби на вътрешните органи, убили са, изнасилвали са, включително деца, избивали са цели села“.
По-рано, на 6 ноември, косовският режим наложи 10-процентови мита върху всички стоки от Сърбия, а на 21 ноември увеличи митото на 100%. Рамуш Харадинай, министър-председателят на квази-държавата Косово, също беше гангстер и боец в миналото и заяви, че санкциите срещу Сърбия ще продължат, докато Белград не признае „независимостта“ на региона, който е откъснат от него. Той също заплаши с „по-строги“ мерки за натиск върху Белград. Медиите започнаха да предполагат: забрана за влизане в Косово от сръбски официални лица и превозни средства със сръбски номера, непризнаване на сръбски официални документи ... Харадинай казва, че ако Сърбия се опита да реши проблема със сила, САЩ ще подкрепят косовската армия.
Засега митата удрят най-вече сръбските анклави в Северно Косово, които се снабдяват от Белград: хлябът се е увеличил с 30%, сръбската преса спряла да достига до абонатите, местните болници започнали да чувстват липсата на кислород, наркотични препарати, лекарства с кратък срок на годност, болниците преминали изключително към спешни операции.
Албанците демонстрират, че са господари на Северно Косово, населявано от сърби: през септември специалните сили на Косово се нанесоха в контролираната от Сърбия водноелектрическа централа Газивода, а през ноември косовската полиция задържа четирима сърби по подозрение за убийството на местния сръбски активист Оливер Иванович.
Арестуваните са били държани в продължение на един месец без съдебен процес, като за трима от тях арестът е продължен до 24 декември. В същото време властите в Косово нямат главен обвиняем - предполагаемият убиец ...
Всички тези събития се случват в дните, когато се отбелязва хилядолетието на древната Призренска епархия, макар че само един процент от населението все още е православно в Призрен. А в средновековната резиденция на сръбските патриарси на Печ преди около месец албанският премиер Еди Рама заяви, че през първата половина на 2019 г. е планирано да се създаде митнически съюз и да се направи унификация на документите, както и да се разработи стратегия за обединяване на албанския народ до 2025 година. Призракът на „Велика Албания“ се материализира.
В Македония, където благодарение на албанското малцинство местните прозападни сили успяха да прокарат преименуването на страната в „Северна Македония”, което отваря пътя към НАТО и ЕС, албанците получиха държавен статут на своя език (законопроектът е в етап на одобрение) и наводниха със съплеменници ръководството на републиката. Черна гора, където албанското малцинство „помогна” на местното население да гласува за отделянето от Сърбия, вече се присъедини към НАТО и чака влизане в ЕС. И ако Белград бъде убеден да признае Косово, то тогава те ще могат да започнат да претендират за засега принадлежащата на Сърбия, но населена с албанци Прешевска долина.
Ползата на САЩ от създаването на „Велика Албания“ е най-голяма: преначертавайки границите, Вашингтон ще установи окончателна хегемония над Балканите и ще погребе надеждите на гравитиращите към Русия православни сърби. А към това, че албанската мафия е най-жестоката и успешна от всички криминални групировки в Европа, също ще е от полза за САЩ в отношенията им с европейските съюзници.
Превод и редакция: Иван Христов
