Организираните от САЩ конвой с „хуманитарна помощ“, които трябваше без разрешението на правителството на Венецуела да пробият през границата от страната на Колумбия, бяха спрени от венецуелските военни и се обърнаха обратно. Трима души загинаха, около 300 бяха ранени.
Провокацията е организирана по схемата на колонизаторите от XIX век: радвайте се, че ви носим хляб и нов водач на племето. Сергей Лавров определи това действие като неприемлива политизация на хуманитарната помощ. В Латинска Америка, където превратностите не са необичайни, няма да изненадате никого с такова представление. Количеството храна в камионите играеше ролята едва ли не на театрални реквизити, а с новия вожд Хуан Гуайо ситуацията дори стана смешна: един самозванец, проникващ във Венецуела сред сандъците с храна, е почти анекдот.
Гуадо вече се опита да устрои „цветна революция“ с американските пари, когато се провъзгласи за президент и призова привържениците си към неподчинение. Не се събраха много поддръжници, а и на новоизпечения вожд му се наложи да отиде в чужбина (отиде там под предлог, че е на служебна командировка).
Вторият опит да стигне до властта с американската помощ също беше неуспешен. Конвоят бе разгонен – спектакълът се провали и актьорите се разбягаха.
Всичко това ядосва Доналд Тръмп. Той даде да се разбере, че не изключва и по-сурови мерки срещу страната, които не иска да стане свободна. Тръмп заяви, че разглежда всички сценарии спрямо Венецуела, включително възможна военна операция. Но това засега са само думи. В Белия Дом са объркани: парите за метежа на Гуайдо и организацията на „хуманитарния пробив“ във Венецуела отидоха на вятъра, а в страната не се забелязва активизация на опозиционните сили.
Да се подготви въоръжен преврат? Това е сложно. Още през лятото на 2017 година синът на президента на Венецуела Николас Мадуро, Герра, предупреди: „Ако се случи, земята ни да бъде осквернена и от Ню Йорк пристигнат оръжия, господин Тръмп.... И Виетнам ще ви се стори като дреболия“. Да, това е младежка страст, но желаещи да се бият срещу янките и в Латинска Америка, и сред „латиносите“ в САЩ има достатъчно. Във Вашингтон не веднъж са разговаряли за необходимостта да сменят режима в Никарагуа и Куба, но тези режими и до ден днешен се държат твърдо.
И така, каква е тази „истинска демокрация“, която САЩ ще възстановят във Венецуела?
Тъй като режимът на Уго Чавес в САЩ не се счита за демократичен, изглежда, че се има предвид времето на управлението на неговите предшественици, президентите Андрес Перес и Рафаел Калдера, които въведоха неолибералния икономически модел във Венецуела, което позволи на американските петролни корпорации да изтръгнат богатството на страната и да държат хората в бедност. Боливарианската революция на Уго Чавес сложи край на това наследство, което се опитва да възстанови администрацията на САЩ, действайки с ръцете на Хуан Гуайдо.
Венецуела не е сама на международната арена. В хода на концептуалния сблъсък в Съвета за сигурност на ООН бяха внесени две проекторезолюции за Венецуела – от САЩ и Русия. За руският проект гласуваха държави, като Китай и Южна Африка. А има поддръжници на Николас Мадуро и сред държавните глави в Латинска Америка.
На среща на 1 март с изпълнителния вицепрезидент на Венецуела Делси Родригес руският външен министър Сергей Лавров обеща храна и лекарства за републиката. В същото време Русия може напълно да отговори на нуждите на Венецуела от зърнени култури, което е в основата на борбата срещу глада. Венецуела ще плати за руските доставки с петрол, предназначен за преработка от партньорите на Русия. Надеждата за икономическо задушаване на Венецуела изчезва. На 1 март Никола Мадуро обяви затварянето на представителството на държавната петролна компания Petroleos de Venezuela SA (PDVSA) в Лисабон и преместването му в Москва.
Изчислението на САЩ за свалянето на режима във Венецуела с помощта на методите на „цветната революция” не се оправда. В трудните седмици на януари - февруари Венецуела оцеля и правителството й показа устойчивост. Правителството на Мадуро се радва на подкрепата както на армията, така и на мнозинството от гражданите. Има надежда за по-голяма международна подкрепа. Може би затова Вашингтон започна дипломатически маневри около Москва. Майк Помпео вече се свърза с Сергей Лавров по телефона, като го убеди да „обсъдят ситуацията в Каракас“. Очевидно Съединените щати не се отказват от опитите си да склонят Москва на своя страна. В отговор обаче те чуват това, което вече са чували многократно - няма нужда да се бъркат във вътрешните работи на суверенните държави.
Каква нова комбинация ще изобретят във Вашингтон, за да утвърдят послушен на янките режим в Каракас? Ясно е само, че Венецуела няма да бъде оставена намира. Не трябва да се изключва и вероятността от военна агресия. Но засега, както се казва в такива случаи в шахмата, САЩ започват и губят. При всички случаи, поне първата партия.
Превод и редакция: Иван Христов
