Бившият европеец Сорос, известен, като „човекът, победил Bank of England”, не може да сдържи опасенията си. Свеждайки списъка на претенциите си към Европа до личния си враг Виктор Орбан, 88-годишният финансов спекулант твърди, че „всичко е остаряло“: „За съжаление, на тези избори (за Европейски парламент през май 2019 година) антиевропейските сили имат сравнително преимущество. Има няколко причини за това... В Германия Съюзът ХДС/ХСС работеше добре, докато не се появи значителна партия от дясно... Ситуацията се промени след подема на екстремистката „Алтернатива за Германия“ (АзГ)... Във Великобритания остарялата партийна структура препятства истинското изразяване на волята на народа. Лейбъристите и консерваторите са разделени вътрешно, като същевременно техните лидери – съответно Джереми Корбин и Тереза Мей – са толкова твърдо решени да осъществят Брекзит, че им се наложи да стигнат до сътрудничество помежду си, за да го направят. В Италия електоратът, който подкрепяше Европа и имиграцията, попадна в ръцете на антиевропейски политици: партията „Лига“ и „Движението 5 звезди“... Общоевропейските алианси са изцяло подчинени на користните интереси на партийното ръководство... Трудно е да си представим по какъв начин проевропейските партии могат да победят на изборите през май, ако не поставят интересите на Европа над своите собствени“.
За разлика от престария Сорос, 41-годишният Макрон в Обръщението си към французите и европейците, публикувано в Le Parisien на 4 март, излезе с лозунга „За европейски ренесанс!“. Но оценките на Сорос и Макрон за настоящата ситуация в Европа съвпадат. „Никога досега – казва френският президент – Европа не е била в толкова голяма опасност. Символ на това стана Брекзит. Той символизира кризата на Европа, която не можа да реагира на нуждата на своите народи в защита от големите сътресения на съвременния свят. Той също символизира европейския капан... Капанът е в лъжите и безотговорността, които могат да унищожат Европейския съюз... Кой каза на британците истината за тяхното бъдеще след Брекзит? Кой поговори с тях за загубата на достъпа до европейския пазар? Кой спомена рисковете за мира в Ирландия след възстановяването на старата граница?... И този капан грози цяла Европа...“
И Сорос, и Макрон идентифицират излизането на Великобритания от Европейския съюз, този наднационален (глобалистичен) проект за Западна Европа, с триумфа на „анти-европейските“ сили. И двамата се изсилват да сведат многообразието на европейските култури и народи до еднообразието на извъннационалната система на управление. Само че европейският живот вече отхвърля тези опити.
Макрон, изреждайки в своето пространно „Обръщение към французите и европейците“ актуалните политически и обществени проблеми, успя нито веднъж да не спомене движението „жълти жилетки“, сякаш това е шум от няколко ученици от високите класове и футболни фенове. Същевременно, в това движение са обединени сили, които по същество призовават за ренесанс (възраждане) на Европа. С това движение Франция казва „не“ на властта на банкерите-глобалисти. В една от най-големите европейски страни се разрази социална буря, каквато французите не са виждали, може би, от 1968 година. По думите на известния френски психоаналитик Ролан Гори, движението „жълти жилетки“ е отворило очите на френското общество за политиката на „неолибералния технофашизъм“, провеждана от правителство, което е отдало част от национално-държавния суверенитет на структури на наднационална космополитическа власт.
Остаряла е не Европа. Остаряла е неолибералната идейна система, наложения „от господарите дискурс“, остаряла е митологията на демокрацията, изродила се през XXI век в технология за манипулация на общественото съзнание.
През XIV-XVI Ренесансът в Европа е бил свързан с пробуждането на националните сили, изтласквайки в периферията на европейския живот „единната“ и също остаряла Европа на римските папи. В политиката от епохата, Ренесансът бележи движението към суверенитета на нациите и всичко това завършва с Вестфалския мир от 1648 година и утвърждаването на „Вестфалската система“ на суверенните държави. Преди това субекти в Европа са били само монарсите, а пирамидата на техните титли се е свеждала до даряваната от римските папи титла крал и императора на Свещената Римска империя....
Ще съумее ли западният неолиберализъм, отказвайки се от претенциите за универсалната истина, уморен от „кръстоносните походи“ на Балканите, в Афганистан, Ирак, Сирия и Либия да намери своето място в редиците на другите съвременни идеологии? Или отхвърлянето на претенциите за цялостно господство над света и „глобално управление“ ще повлече след себе си упадъка на Западната (посткапиталистическа) цивилизация като такава?
Превод и редакция: Иван Христов
