Мюсюлманската страна на тази история е добре известна. Босненски мюсюлмански милиции се присъединиха към хиляди чуждестранни доброволци. Някои от тях бяха рекрутирани от Западна Европа. Други бяха ветерани от джихада в Афганистан срещу съветската инвазия през 80-те години на XX век. Бойните умения, разработени от чуждестранните доброволци във войната, контактите с други хора от целия свят и радикализацията в огъня на битката поставиха основите на цели мрежи от ислямистко екстремистко насилие, с които светът се бори и до ден днешен.
Тези събития обаче не са уникални за преобладаващо мюсюлманската страна. Хиляди доброволци от цяла Европа също се присъединиха към православната босненско-сръбска армия и католическата босненска армия. Хърватската страна привличаше особено много неонацисти от целия континент през този период. Това бе несъмнено плод на решението на националното правителство в Загреб да покаже като национални маркери символите на Независимата държава Хърватия, фашисткият мариотен режим на Третия райх от годините на Втората световна война.
Точно както с мюсюлманските доброволци, християнските ветерани се завръщат в родните си страни след войната, радикализират се и са готови за нови действия. Поне някои от тези ветерани станаха ядрото на новите десни милиции, които с времето ще се превърнат в мощни политически сили. Един от най-забележителните примери за това е „Златна зора“ в Гърция. Известно е, че ключовите членове на неонацисткото движение са участвали в клането в Сребреница на над 8 000 босненски мюсюлмани през 1995 г.
Както и при мюсюлманските доброволци, европейските правителства много бавно признават заплахата, която тези радикализирани ветерани поставят пред собствените им общества след завръщането си. Много хора в Гърция по това време, включително и тези в правителството, прикриваха гръцките участници в клането, особено по религиозни и идеологически линии. Същото се отнася и за редица други страни в Източна Европа, включително Украйна, Румъния и Русия. Такива бойци обаче имаше и в някои среди в Западна Европа.
И разбира се, нито едно европейско правителство не въведе никакви програми за дерадикализация и реинтеграция на връщащите се в обществото бивши бойци. Идеята не беше дори в дневния ред. Нито пък бе потърсена правна отговорност за престъпления, извършени от тези хора, докато те са били далеч от дома си. Ако не друго, някои от бойците бяха „възнаградени“ с известност и политическа платформа за бъдещето.
Този неуспех произведе същите видове фигури и мрежи на радикален екстремизъм , както и свързаните с ислямисткия тероризъм. Списъкът на терористите и националистическите радикални пропагандисти, които трябва да са вдъхновени от босненската война, е пропорционално обширна. Тук можем да посочим някои от най-публично разпознаваемите фигури от последните две десетилетия: Джаки Арклов, швед, който се биеше за католическите хървати, и дори, косвено, Андерс Брайвик, отговорен за на най-тежката терористична атака в норвежката история.
Арклов например е швед с либерийски произход, неонацист, присъединил към хърватските сили за отбрана. Негови жертви твърдят, че той е изтезавал брутално затворените в хърватските концентрационни лагери в Херцеговина. По-късно е арестуван и осъден за военни престъпления от босненското правителство, но година след това е освободен като част от споразумение за размяна на затворници. Така Арклов се връща в Швеция, където е оправдан за престъпленията си поради липса на доказателства. Впоследствие той се отблагодари на снизходителността на шведската държава, като създаде неонацистка група в Швеция с още двама други. Не след дълго те бяха арестувани и осъдени за убийството на двама шведски полицаи. Това се случи през 1999 година.
Брайвик обаче не е участвал във войната – тогава той е бил още тийнейджър. Но идеологическият му поглед бе силно вдъхновен от православните сръбски екстремисти. И наистина, неговата перспектива е доста широко представена в европейската крайнодесница. Повтаряща се тема в тяхното мислене е идеята за вечна война между европейската и ислямските цивилизации. Освновното е борбата срещу „замърсяването“ на „бялата европейска раса“, която представлява християнската или просветителската западна култура, и Близкия изток, който е населяван от „кафяви раси“, представляващи онова, което те възприемат като средновековен, изостанал, репресивен ислям.
Идеята за продължаваща война между християнството и исляма има дългогодишна история на Балканите и извън нея. Но представата, че този конфликт се води от гледна точка на демографското съревнование между раси, има отличително сръбски родословие. Вземете например следното изявление на Радован Караджич, лидер на босненските сърби по време на войната:
„Мюсюлманите не искаха да превърнат Босна в конфедерация или в държава за хървати, сърби и мюсюлмани. Те искаха цялата Босна и Херцеговина за себе си. Босненските мюсюлмани искат, в крайна сметка, да доминират, разчитайки на много висока раждаемост. Те дори искаха да уредят преместването на турци от Германия в Босна, за да помогнат за изграждането на тяхното ислямско общество. Тъй като такава стратегия за господство би била за сметка на босненските сърби, ние й се противопоставихме, като защитихме собствените си села".
Именно този начин на мислене утвърждава общата тенденция към геноцидни нагласи сред сърбите във войните от 90-те години на миналия век и по-късно се развива в днешната вездесъща представа сред европейското (и всъщност американското) крайно дясно. Или казано с други думи, това е идеята, че бялата европейска култура, цивилизация и раса се размива в Европа чрез мюсюлманска миграция, което от своя страна оправдава насилствено отмъщение спрямо изповядващите ислям.
Брайвик направи извода за Балканите явен, когато в своя манифест похвали Караджич, заявявайки, че „за усилията си да избави Сърбия от исляма той винаги ще бъде запомнен като почетен кръстоносец и европейски герой от войната“. Това е избор на език и терминология, която силно резонира както със сръбския национализъм от 90-те години на миналия век, така и с крайнодесния екстремизъм в днешно време.
И все пак, може би най-важното наследство от войната в Босна, по-важно от връщащите се бойци или ултрарадикалния дискурс, беше разбиването в Европа на следвоенната илюзия за цивилизована международна общност, която наблюдава света.
Балканските войни, и особено тази в Босна и Херцеговина, бяха едни от първите конфликти, които се излъчват на живо по телевизията, след Първата война в Персийския залив. И това, което целият свят видя, бяха брутални жестокости и кланета, от ляво, от дясно, от център, включително геноцид, извършен срещу босненското мюсюлманско население. Случайните милиции с повече или по-малко държавна подкрепа създадаха лагери, измъчваха, изнасилваха, убиваха и унищожаваха религиозно и културно наследство, докато т.нар. свободен свят просто наблюдава. Те гледаха с ужас, но всичко, което правеха, в крайна сметка бе едно – да гледат, пасивно и безсилно.
Тогава изминаха още пет години, преди САЩ и Западът да се намесят срещу Сърбия, и повече от десетилетие, докато бъде отсъдена справедливост от международен трибунал. В същото време телевизионният геноцид стана голям мобилизиращ фактор за екстремисти от всички страни. На онези, които гледаха, им бе простено за заключението, че зверствата може да бъдат извършени безнаказано.
Войната бележи ключов момент в европейската история. Убийците и фашистите не само във вихъра си, но бяха прославяни - на живо по телевизията. С този прецедент, изгорен в колективната памет на едно поколение, възраждането на европейския фашизъм беше само въпрос на време.
Авторите:
Азеем Ибрахим е изследовател в Института за стратегически изследвания към Американския военен колеж и директор на Центъра за глобална политика във Вашингтон. Той е автор на „Радикален произход: Защо губим битката срещу ислямския екстремизъм“ и бивш експерт и съветник в Комисията за противодействие на екстремизма на правителството на Великобритания.
Хикмет Карчич е завършил докторантура в Международния университет в Сараево и в момента е учен в Института за ислямска традиция на бошняците в Сараево, Босна и Херцеговина.
Превод и редакция: Тереза Герова
