Владимир Зеленски измина пътя от играещ ролята на човек, който случайно става президент, до финалния етап на истинска предизборна гонка, без да спира прилежно да играе своята роля и да спазва интонациите и изражението на лицето, характерни за неговия телевизионен персонаж. И, подобно на своето alter ego, Зеленски обеща да прекъсне тесните връзки между правителството и украинските олигарси, въпреки че според мнението ан много наблюдатели зад популярния актьор стои един от най-известните украински олигарси – притежателят на телевизионния канал, който излъчва сериала „Слуга народа“, Игор Коломойски.
Независимо, че „Слуга народа“ бе заснет и излъчен по време на войната в Донбас, този конфликт , на който противникът на Зеленски на изборите и действащ президент на Украйна Петро Порошенко заложи всичко, почти не се споменава в сериала. Вместо това в центъра на вниманието са разпиляването на държавните средства, злоупотребата с власт, бедността и неравенството, корумпираната правосъдна система, както и привилегиите и именията на чиновниците.
Не че Порошенко разруши икономиката. По-скоро той не успя да постигне резултатите, на които хората се надяваха след революцията на Майдана през 2014 г. За да постигне преизбиране, Порошенко надделя над другите националистически кандидати и се позиционира като лидер на неофициалната партия на войната. С други думи, Порошенко участва в изборите като ръководител на неофициална партия на постиженията на международната сцена, а Зеленски - като лидер на партия, която се стреми да разреши вътрешните проблеми.
Тази разлика намира отражение и в поведението на персонажите в телевизионния сериал. Олигарсите се опитват да подкупят току що назначените от младия и честен президент (в ролята на Зеленски) министри. Министрите взимат милиони долари в брой, но след това ги харчат за изплащане на просрочените задължения по заплатите. Президентът от сериала отказва официалната резиденция, конвоя, бодигардовете, стилистите и личния психолог и прехвърля офисите на правителството и парламента на по-скромни места. В поредицата, основният враг на Украйна не е извън, а в страната. Това не е сепаратисткото движение или влияние на Русия, а олигарсите, корумпирани служители и дори обикновени хора, които не плащат данъци.
Ако погледнем ситуацията от този ъгъл, тогава Порошенко е двойник на руския президент Владимир Путин, т.е. отмъстител и защитник на страната, защитавайки я от външни заплахи. Той е Марс, богът на войната. Но украинското общество предпочита Меркурий пред Марс. Загубата на Порошенко ще бъде загуба за партията на войната, а победата на Зеленски ще означава победа на по-премерен и по-прагматичен подход към руско-украинските отношения.
Изборите в Украйна предизвикват изненада в много наблюдатели, които следят процесите в тази страна от далеч. Изборите са такова време, в което обикновено мълчаливите и недостатъчно представени слоеве на обществото получават възможност да се изкажат. Говорим за хора, на които се обръща малко внимание в Украйна, както в Русия. Те не участват активно в дискусии в социалните мрежи. Те гледат телевизия, но никога не се появяват на екрана. И почти никога не влизат в полезрението на западните журналисти.
Както показват резултатите от последните проучвания, повече от половината от украинците действително имат положително отношение към Русия. Дори през 2017 г., когато конфликтът все още беше в разгара си, броят на украинците, които определяха Русия като военен съюзник на тяхната страна, беше приблизително същият като броя на украинците, които смятаха Съединените щати за техен военен съюзник.
Всичко това рисува такава картина в Украйна, която силно се отличава от тази, за която апелира Порошенко със своите патриотически лозунги „Армия! Език! Вяра!“. Украинското общество не изпитва особен ентусиазъм относно петгодишната война с Русия. Сериалът „Слуга народа“ доказва, че езикът има много по-голямо значение за украинската интелигенция, която вече близо един век се опитва да освободи страната от руския език, отколкото за обикновените хора. Персонажите в „Слуга народа“, който е сниман за вътрешния пазар, говорят на руски, но гледат новини на украински и преминават на украински в някои официални ситуации. Освен това, Украйна е по-религиозна страна от Русия и много хора там се зарадваха, когато се появи независима украинска православна църква. Но последната част от лозунга на Порошенко – „вяра“ – за обикновените хора има много по-малко значение в сравнение със състоянието на икономиката, здравеопазването и транспортната система.
И така, въпросът е, дали всичко това са добри новини за Русия и Путин? И да, и не. Мнозина в Русия очакваха, че след революцията на Майдана украинската общественост постепенно ще се успокои и ще се примири с щетите, които Русия й причини с анексията на Крим и подкрепата за сепаратисткото движение в Донбас. Имаше надежди, че мълчаливото мнозинство в Украйна ще се изкаже на тайното гласуване. Победител можеше да стане не проруска партия, нито партията на мира (това е доста проблематично, като се има предвид, че краят на конфликта в Донбас все още не се вижда), а партия на географията. Това са хора, които вярват, че украинската политика трябва да се гради на основата на географското положение на страната, а не на базата на идеалистически стремежи. Можеш да опитваш по всякакви начини да се сближиш с европейците и да се отдалечиш от Русия, но тези надежди няма да помогнат на Украйна с вълшебна пръчка да се появи до Белгия и Австрия. Украйна ще остане там, където е и в момента – до Русия.
Такива промени в мирогледа ще бъдат посрещнати с радост в Русия. Но в по-дългосрочна перспектива Зеленски може да се окаже много по-неудобен опонент за Кремъл, отколкото Порошенко. Путин се позиционира като лидер на глобалния популизъм, но в Русия той бавно губи популярността си. Президентът Путин, който е заобиколен от предпазливи технократи и тесен кръг милиардери, се превръща в обект на подигравки над популистите. Никому неизвестни кандидати вече печелят избори в руските региони, а нуждата от народен кандидат на федерално ниво продължава да се увеличава.
Украйна на Порошенко е враждебна страна, която обърна гърба си към Русия и лицето си към НАТО. Тя беше полезно плашило за руската вътрешна политика, като пример за това, по кой път не трябва да се върви. Ако Зеленски стане президент, Украйна ще се превърне от външнополитически във вътрешнополитически проблем за Русия. Дружелюбен, млад президент с чувство за хумор, съсредоточен върху вътрешните проблеми, може да стане алтернатива на Путин в очите на обикновените хора. За да предотврати това, руският президент ще трябва да атакува Зеленски от същите позиции, от които го напада Порошенко – като комик, марионетка на олигарсите и неопитен политик. Но това няма да е лесно. В края на краищата, човекът, който е много вероятно да стане следващия президент, е фаворит сред рускоезичните украинци, които са уморени от враждата между Украйна и Русия.
Превод и редакция: Иван Христов
