Съюзът на Тръмп с Орбан ни връща към президентската кампания през 2016 г., когато унгарският премиер стана първият европейски лидер, който подкрепи кандидата на републиканците за поста в Белия дом. В телефонен разговор след изборите двамата един вид се „обвързаха“ с общия си статут на „черна овца”. Но Тръмп и Орбан така и не са се срещали лично - досега.
Те имат много общи неща. И Тръмп, и Орбан са изградили политическото си „състояние“, блокирайки имиграцията, чрез изграждането на гранични стени, отхвърлянето на търсещите убежище и използването на антимигрантска реторика. И двамата твърдят, че поставят своите страни на първо място, като отхвърлят дългогодишните демократични съюзи в полза на работата с диктатурите. Орбан, подобно на Тръмп, идеализира времената преди „политическата коректност“. Той се надява да спечели подкрепата на Тръмп за коалицията, която той изгражда, между десните и крайнодесните партии за предстоящите избори за Европейски парламент.
С приятели като тези
За сметка на всичко, което свързва Тръмп с Орбан в лично отношение, външната политика на унгарския премиер се е превърнала в източник на разочарование за Вашингтон. Унгария сега е най-близкият приятел на Русия в Европа. Орбан, който е възприел политика, която нарича „отваряне към Изтока“, е единственият лидер на ЕС, който многократно приветства руския президент Владимир Путин на официални посещения. През 2015 г. Орбан подписа споразумение с Русия за увеличаване на ядрената мощност на Унгария. Миналия ноември унгарското правителство изпрати двама заподозрени руски търговци на оръжие обратно в Русия, пренебрегвайки молбата на Вашингтон да бъдат екстрадирани в САЩ. През януари Орбан финализира сделката за руската банка за развитие, която откри своя европейски щаб в Будапеща. Унгария дори се опита да ограничи отношенията между Украйна и НАТО, за което някои анализатори обвиняват приятелството на Орбан с Москва.
Китай също стана мощен играч в Унгария. Орбан ентусиазирано подкрепи инициативата „16+1“, която свързва авиатската държава с 16 страни в Централна и Източна Европа, и Китай го възнагради с лъвския дял от инвестициите си в региона. Когато наскоро държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова Орбан да отхвърли изграждането на мрежата 5G в Унгария, Орбан не му обърна внимание и вместо това изпрати министъра на финансите на Унгария в Китай за среща с ръководителите на Huawei.
Срещата на Тръмп едва ли ще доведе до хармонизирането на унгарската външна политика с тази на САЩ, но Орбан може да има по-голям успех в спечелването на Тръмп за подхода му към ЕС. Изборите за ЕП, които ще се проведат по-късно този месец, предлагат на Орбан шанс да изгради дясна популистка коалиция в цяла Европа. Орбан вижда одобрението на Тръмп като решаващо за това усилие.
Орбан идва в САЩ с европейския си популистки проект, след като се противопостави на Европейската народна партия (ЕНП), част от която е неговата ФИДЕС. В продължение на години ЕНП, и особено Манфред Вебер, нейният лидер в Европейския парламент, защитаваше Орбан, докато той задушаваше унгарската съдебна система; атакуваше медиен плурализъм; оказваше върху гражданското общество; лиши от независимост централната банка, избирателната комисия и прокуратурата; и след това се подготви за преизбиране. Но Орбан сякаш не премина червените линии на ЕНП и когато правителството му реши да изгони базирания в Будапеща Централноевропейски университет от страната. Но ЕНП се отказа от Будапеща - тази пролет Орбан най-накрая направи нещо, което партията намери за непростимо. Той проведе кампания в Унгария, с която атакува председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, член на ЕНП. През март, изправен пред почти цялостна опозиция, Орбан се съгласи на дистанциране от ЕНП.
Това му позволи по-открито да флиртува с мощния нов европейски популистки съюз, воден от вицепремиера на Италия Матео Салвини. Орбан се среща с него в Будапеща на 2 май. По същото време унгарският премиер се срещна с австрийския вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе от крайнодясната популистка „Партия на свободата на Австрия“, за да укрепи новия пакт. Веднага след разговора с австриеца, Орбан обяви пълен срив с ръководството на ЕНП, като обяви, че вече няма да подкрепя стария си приятел Вебер за поста председател на Европейската комисия. Това, че Орбан ще се откаже официално от ЕНП за добро, изглеждаше очевидно.
В интервю миналия понеделник с австрийския вестник Kleine Zeitung, Орбан обясни новата си европейска политическа стратегия. Бъдещето на Европа е „австрийският модел", каза той, като се позова на управляваща във Виена коалиция между Австрийската народна партия и „Партия на свободата на Австрия“. Последният път, в който тя бе част от коалиционно правителство, бе в далечната 2000 г. Поведението й бе толкова токсично, че 14 страни от ЕС санкционираха Австрия. (ЕС вдигна санкциите година по-късно.). В следващите години „Партия на свободата на Австрия“ не се промени много, за разлика от Европа. Крайната десница е нормализирана. И в тази нормализация Орбан вижда възможност.
„Погледнато от Будапеща“, заяви Орбан за Австрия, „това изглежда успешно. Има стабилност, виждам цели в икономиката, данъчни облекчения, и изглежда, че се случват добри неща“. Съюзът между дясното и крайната десница донесе граничен контрол и харизматично лидерство в Европа, твърди Орбан. „Европа трябва да приеме австрийския модел."
Изведнъж математиката сякаш съвпада с амбициите на Орбан. Последните социологически проучвания показват, че популистката партия на Салвини е на път да стане четвъртата по големина партия в Европейския парламент. Ако Орбан спечели очакваните 15 места с ФИДЕС и убеди управляващата във Варшава партия „Право и справедливост" да добави нейните вероятни 22 места, блокът ще нарасне до 113 депутати, като ще го изкачи до трето място в ЕП. Орбан също би могъл да убеди други партии от ЕНП да се присъединят към него. Също така би могъл да извади късмет, ако Обединеното кралство реализира Брекзит и най-накрая напусне ЕС. При подобен сценарий групата на Салвини може да се окаже втората по големина партия в ЕП, а това ще направи Орбан един от кралските парламентаристи.
Европа е на път да се обърне по посока на Орбан и следователно към Тръмп. Бившият стратег на американския президент Стив Банън помага на Салвини и осигурява полезни връзки с Белия дом. Орбан сега идва във Вашингтон, за да получи благословията на Тръмп за този европейски проект.
За Орбан пътуването до Вашингтон означава нещо много по-различно от това за администрацията на Тръмп. Той не възнамерява да бъде порицаван за своето „отваряне към Изтока“ или да бъде разделян от Китай или Русия. Вместо това той възнамерява да помогне на президента на САЩ да изтласка ЕС по-далеч от трансатлантическия съюз.
Превод и редакция: Тереза Герова
