Само преди няколко месеца президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Турция с икономически колапс заради ареста на американски пастор. Днес обаче между двамата съюзници в НАТО назрява още по-сериозна криза, която ще има сериозни последици за трансатлантическата сигурност. Този път спорът възникна поради решението на Анкара да закупи руските зенитно-ракетни системи С-400.
Предстоящата сделка предизвика сериозна загриженост във Вашингтон. В резултат на това Турция може да стане обект на санкции в съответствие със закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции". САЩ може дори да откажат да доставят новото поколение изтребители F-35 на Турция.
Тъй като споразумението С-400 с Русия може да има такива негативни последици за американско-турските двустранни отношения, възниква въпросът: как този договор може да се доближи до финалната линия и кой го позволил? Отговорът е еднакво свързан със склонността на турския президент Ердоган към конфронтация и с небрежността на администрацията на Тръмп.
За турския президент закупуването на C-400 е тактическо решение, насочено към получаване на отстъпки от Вашингтон за придобиване на системата за ПРО „Пейтриът“. От всички държави-членки на НАТО Турция е най-застрашена от разпространението на балистични ракети в Близкия изток. През 2011 г. командирът на Ислямската революционна гвардия на Иран обяви, че Техеран може да нападне радарни станции на НАТО в Турция, ако САЩ или Израел атакуват Иран.
Отговорът на Алианса беше поетапен адаптивен подход към противоракетната отбрана (ПРО), който призовава за създаване на интегрирана архитектура на радарни станции и ракети-прехващачи с цел защита на страните от НАТО от балистични ракети. Твърди се, че подобна система не е в състояние да покрие цялата турска територия поради близостта на Турция до Иран и Сирия. Поради тази причина Анкара се чувства несигурна.
В подобна ситуация би било по-уместно в духа на НАТО да се помогне на турската военна промишленост да разработи собствени системи за противоракетна отбрана чрез трансфер на технологии и съвместно производство.
Сделката за С-400 също се превърна в основен компонент на турската политика в Сирия, където Анкара постепенно промени позицията си. Ако първоначално подкрепяше промяната на сирийския режим, сега тя иска да защити интересите на собствената си сигурност, предотвратявайки разпространението на кюрдското влияние в северната част на Сирия. Подсказвайки за сближаване с Русия, Турция искаше да принуди американското правителство да преразгледа политиката за подкрепа на кюрдските „Отряди за народна отбрана“ (YPG). Факт е, че Турция разглежда тези единици като клон на „Кюрдската работническа партия“ (ПКК). Вашингтон също я определя като терористична.
Нито едно политическо решение в историята не е нанесло по-сериозна вреда на американската репутация в Турция, отколкото постоянните опити на САЩ да използват кюрдски въоръжени сили за постигане на целите си. Не е изключено Вашингтон да вижда в тази групировка удобно средство за разбиване на „Ислямска държава“. Но в резултат на това те обърнаха Анкара срещу себе си. Разрушаването на взаимното доверие, причинено от американската подкрепа на кюрдските формации, беше важен фактор, който промени изчисленията на Анкара и я принуди да закупи стратегически оръжейни системи от Русия.
Ситуацията се усложни от факта, че Вашингтон реагира слабо на първите стъпки на Турция към сближаване с Москва. Когато Анкара сключи споразумение с Кремъл през 2017 г., американските лидери не предупредиха турските власти, че ще има сериозни последици, ако закупят руски системи. Може би те смятаха, че това е тактика на преговори на Турция и че с времето този съюзник на НАТО би могъл лесно да бъде убеден да се откаже от споразумението с Русия. Друга възможна причина е, че законът за санкциите все още не беше приет.
Едва сега, когато остават няколко месеца преди доставките, американското правителство повиши политическия и дипломатически натиск, опитвайки се да убеди турските власти да се откажат от закупуването на руско оборудване. Миналата седмица вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс отново прибегна до критики, предупреждавайки Анкара: „Турция трябва да направи избор. Иска ли тя да остане най-важният партньор в най-успешния военен съюз в историята, или е готова да рискува сигурността на такова партньорство, като взема безотговорни решения, които отслабват нашия съюз?“
Самият Тръмп очевидно очерта американската позиция пред турския си колега. За Ердоган все още изглежда, че Тръмп ще се възползва от президентските си правомощия, за да разреши този спор. Освен това на американската администрация бяха необходими 17 месеца, за да предложи на Турция ракетни системи „Пейтриът“, които са произведени от Raytheon.
Двата съюзника от НАТО попаднаха в капана на конфронтация, без място за маневриране. Очевидно Турция не иска да се откаже, въпреки острите критики от Вашингтон. САЩ вече се замислят за налагане на санкции, анулиране на сделкаТА за доставка на 100 самолета F-35 за турските военновъздушни сили и 24 за нейните военноморски сили, а също и за изключване на Турция от програмата за съвместно производство на компоненти за F-35.
Но дори ситуацията да се развие според оптималния сценарий за Турция и Тръмп да защити Анкара от санкции, оправдавайки го със съображения за национална сигурност, турското правителство все още ще трябва да избира между руската система за противовъздушна отбрана и американските самолети от пето поколение. Като избере С-400, Турция ще загуби редица фактори за увеличаване на бойните способности. Това ще й попречи да демонстрира своята сила и ще повлияе неблагоприятно върху оперативната съвместимост с военното оборудване на НАТО. Ако САЩ наложат санкции на Турция, което е по-вероятно, то ще има дългосрочни стратегически последици за НАТО. Дори е възможно Турция да се съмнява в целесъобразността на членството си в Алианса.
За да избегне подобни катаклизми в трансатлантическия съюз, през следващите месеци правителството на САЩ ще трябва да убеди Анкара да откаже покупките на С-400 от Русия. За начало, САЩ могат да финализират предложението си за „Пейтриът“ и да предложат гаранции за доставките на системите, стига Анкара да се откаже от руските С-400.
В отговор на това Турция може да смекчи удара, който ще бъде нанесен на Русия с отказа от сделката. Друга възможност е да убеди Москва да намери друг купувач за С-400, предназначени за Турция, както и да компенсира възможните финансови загуби. Или да се закупят нестратегически оръжейни системи от Русия, които не представляват заплаха за базираните в Турция исли и активи на НАТО.
За да се премахне опасността, която се издига над НАТО, Вашингтон и Анкара трябва да признаят минали грешки и да покажат готовността си да коригират позициите си. Може би за Тръмп и Ердоган идеята за такова взаимно опрощение изглежда невъзможна, но такива стъпки са много важни за запазването на силите на трансатлантическия съюз.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".
Превод и редакция: Тереза Герова
